Александър Мартулков: Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
BotNinja (беседа | приноси)
Страницата съдържа поне един МЕП, който трябва да се премести в Wikidata
Редакция без резюме
Ред 4:
| описание = български революционер
| наставка =
| роден-дата = [[23 октомври]] [[1878]]<ref name="Герджиков"/>
| роден-място = [[Велес]], [[Османска империя]]
| починал-дата = [[декември]] [[1962]]<ref name="Герджиков"/>
| починал-място = [[София]], [[България]]<ref name="Герджиков">Герджиков, Михаил. Спомени, документи, материали, Издателство „Наука и изкуство“, София, 1984, стр. 407.</ref><ref>Македонска Енциклопедија, МАНУ, том 2, Скопjе 2009, стр. 924.</ref>
Ред 15:
Роден е през 1878 година в град [[Велес]]. Негов роднина е дългогодишният член на ВМОРО и офицер от българската армия [[Петър Мартулков]]. През 1895 година става член на първата социалистическа група в [[Македония (област)|Македония]]. В 1896 г. се включва в [[Македоно-одринска социалдемократическа група|Македоно-одринската социалдемократическа група]] при [[Българска работническа социалдемократическа партия|БРСДП]], където работи заедно с [[Димо Хаджидимов]], [[Иван Клинчаров]] и [[Васил Главинов]]. По-късно се включва в дейността на ВМОРО. Бори се с настъплението на сръбската пропаганда във Велешко.<ref name="Герджиков"/>
 
Участва в [[Поход към Цариград|похода към Цариград]] в 1909 година. През същата година, след [[Контрапреврат на Абдул Хамид II|контрапреврата]] в [[Цариград]], Мартулков взима участие в Комитета за обществена безопасност във Велес, който ръководи гражданските и военни власти в региона. В състава на комитета влизат 6 българи и 6 турци, като [[сърбомани|сърбоманите]]те са изключени.<ref>[http://www.kroraina.com/knigi/bmark/sa/sa_12.htm Аврамов, Стефан Н. „Революционни борби в Азоть (Велешко) и Поречието“, Материали за историята на македонското освободително движение, книга X, Македонски научен институтъ, София 1929, с. 174-175.]</ref>
 
След избухването на [[Балканска война|Балканската война]] в 1912 година и окупацията на Македония през декември 1912 година Мартулков участва в срещата на македонски дейци във Велес, организирана от [[Димитър Чуповски]], на която присъстват [[Ангел Коробар]], [[Ризо Ризов]], [[Петър Попарсов]], [[Крум Зографов]], [[Йован Попйорданов]], учителя [[Иван Елезов]], [[Димитър Ничев]] и [[Методи Попгошев]]. Те решават да изпратят представители на [[Лондонски мирен договор|Лондонската конференция]], както и в Париж за да се борят за запазване на целостта на Македония.<ref>Ристовский, Блаже. Димитрий Чуповский и македонское национальное сознание, ОАО Издательство „Радуга“, Москва, 1999, с. 76.</ref>
 
В 1914 година Мартулков влиза в [[Комитет на дезертьорите|Комитета на дезертьорите]].<ref>[http://www.macedonia-science.org/page.php?89 Гоцев, Димитър. Национално-освободителната борба в Македония 1912 - 1915, Издателство на БАН, София, 1981, стр. 152.]</ref>
 
===Политическа и обществена дейност===
В периода 1924-1926 година работи в македонските братства заедно с [[Борис Михов]], Т.Темков и [[Христо Калайджиев]] и става член на ВМРО (обединена). Заедно с [[Христо Трайков]] имат задачата да пречат на депутатите на [[Вътрешна македонска революционна организация|ВМРО]] в Народното събрание. От 1932 до 1934 г. Александър Мартулков е редактор на вестник „[[Македонско знаме]]“, но не приема постановката на Коминтерна и БКП за наличие на „македонска нация“.<ref name="Архиви">Коминтернът и България (март 1919 - септември 1944), том ІІ Документи, Главно управление на архивите при Министерския съвет, Архивите говорят №37, София, 2005, стр. 1197.</ref> Заедно с Трайков през 1931 г. си навличат заплаха за физическо отмъщение от страна на крилото на [[Иван Михайлов]], тъй като поискват касиране на изборите в [[Неврокоп]]ско и [[Благоевград|Горноджумайско]], поради невъзможност за изразяване на волята на народа в изборите. Двамата заедно разпространяват комунистически идеи сред емиграцията и през септември 1932 г. са изключени съответно Мартулков от Велешкото братство и Трайков от Кукушкото братство. На 24 януари 1933 г. Христо Трайков е убит от терористи на Иван Михайлов, а Александър Мартулков се отървава с раняване в крака.
 
През 1933 година е обвинен по член 7 на Закона за защита на държавата за „подбуждане към вражда и омраза спрямо определени класи и установената власт“, но е оправдан благодарение на добрите ходове на своя адвокат.<ref>Добринов, Дечо. ВМРО (обединена), Университетско издателство „Св. Климент Охридски“, София, 1993, стр. 233.</ref> През лятото на 1935 година е отново арестуван и съден по Закона за защита на държавата заедно с други дейци на ВМРО (обединена). На съдебния процес Мартулков заедно с [[Йордан Анастасов]], [[Христо Калайджиев]], [[Борис Михов]] и [[Камен Калчев|Петър Калчев]] (неродом от Македония) е сред малцинството обвиняеми, които се определят като „българи“, а не „македонци“. Пред съда Мартулков отрича членството си във ВМРО (обединена). Осъден е на 5 години затвор и 50 000 лева глоба.<ref>Добринов, Дечо. ВМРО (обединена), Университетско издателство „Св. Климент Охридски“, София, 1993, стр. 234 - 236.</ref>
 
===След Деветосептемврийския преврат===
След 9 септември 1944 г. Мартулков се застъпва за създаването на Народна република Македония. През септември 1944 година подписва в София „[[Апел към македонците в България|Апела към македонците в България]]“<ref>[http://mk.wikibooks.org/wiki/%D0%90%D0%BF%D0%B5%D0%BB_%D0%B4%D0%BE_%D0%9C%D0%B0%D0%BA%D0%B5%D0%B4%D0%BE%D0%BD%D1%86%D0%B8%D1%82%D0%B5_%D0%B2%D0%BE_%D0%91%D1%83%D0%B3%D0%B0%D1%80%D0%B8%D1%98%D0%B0_-_1944 Апел до Македонците во Бугарија - 1944, http://mk.wikibooks.org]</ref>. На 27 септември 1944 година в [[България]] пристига делегация на [[Македонска комунистическа партия|Македонската комунистическа партия]] в състав [[Светозар Вукманович-Темпо]], [[Бане Андреев]], [[Михайло Апостолски]] и [[Лазар Колишевски]], която провежда разговори с Мартулков, [[Петър Шанданов]], [[Петър Трайков]], [[Туше Делииванов]], [[Кръстьо Гермов]] с идеята за завръщане на всички македонци от емиграция, както и за евентуално присъединяване на [[Пиринска Македония]] към страната<ref>Андреев, В. Хроника на едно национално предателство, Благоевград, 1999, стр. 13-15.</ref>. На 26 октомври 1944 г. в телеграма до [[Кирил Мильовски]] се привикват [[Мире Анастасов]], Петър Шанданов, Кръстьо Гермов, Александър Мартулков, Туше Делииванов, [[Глигор Ташков]], [[Венко Марковски]], [[Фила Марковска]], [[Олга Петрушева]] и [[Павел Шатев]] за евентуалното им участие в управлението на бъдещата република<ref>Ангелов, В. Македонската кървава коледа, София, 2003, стр. 125-126.</ref>. Мартулков заедно с Гермов са кооптирани за членове на [[Президиум на АСНОМ|Президиума на АСНОМ]] на 1 януари 1945 г., но като неудобен скоро след това е заменен от поста си и на 28 февруари 1945 година се завръща в София и информира българските власти за антибългарската политика на скопските управници.<ref name="Архиви"/>
 
По-късно участва като свидетел в процеса срещу [[Йордан Чкатров]]. Пенсионира се и живее в Скопие, където през 1954 година публикува спомените си, в които разглежда македонското освободително движение от 1894 до 1939 година. Разочарован се връща в София, където умира.<ref>Мартулков, Алексо, „[http://macedonian.atspace.com/knigi/am_spmni.htm Моето учество во револуционерните борби на Македонија]“, Институт за национална историја на Македонија, Скопје, 1954 г.</ref><ref>[http://www.makedonskatribuna.com/YordanChkatrov69.htm Статия за Йордан Чкатров, „Македонска трибуна“ на МПО „Любен Димитров“]</ref>
Ред 50:
[[Категория:Починали в София]]
[[Категория:Ренегати от ВМОРО и ВМРО]]
 
[[mk:Алексо Мартулков]]
 
[[Категория:Страници съдържащи МЕП]]