Тълкуване на правото: Разлика между версии

'''Тълкуването на правото''' е [[интелект]]уален процес, чиято цел е, от една страна, да определи смисъла на [[правна норма|правната норма]] в [[позитивно право|позитивното право]] ([[екзегеза]]) посредством интерпретация (уяснение), а от друга, да доведе този смисъл до [[знание]]то (за сведение) на други заинтересовани лица (обяснение или [[юриспруденция]]).

Накратко, тълкуването на правото се изразява в уяснение и разяснение на смисъла на правните норми.

При анализа на текста на нормативен акт преди всичко се установява дали този текст съдържа [[легална дефиниция|легална дефиниция]], ако ли не, се пристъпва първо към установяване смисъла на [[термин]]ите и другите думи, съдържащи се в него, както и към вътрешни връзки между тези думи в [[изречение]]то. Тестовия анализ включва два етапа: лексикално-морфологичен и синтактичен.

Съществуват различни методики за установяване на точната и конкретна [[воля]] на законодателя, които се изучават от специална правна дисциплина - ''[[юридическа техника]]''.

За тълкуване на правото могат да се използват както всички [[научен метод|общонаучни методи]] на познанието ([[анализ]] и [[синтез]], [[индукция]] и [[дедукция]], [[абстракция]], [[аналогия]], [[моделиране]] и др.), така и частнонаучни, т.е. специфично-правни (догматичен анализ, метод на юридическата компаративистика, историко-правен метод и пр.). При тълкуването на правото в зависимост от задачата могат да се ползват методи от други науки, както и [[семиотика|семиотичен]] анализ на правните норми, текстове, актове, който позволява изясняването в максимална степен на широкия културен контекст на източника или източниците на правото по конкретния казус.