Книжовен език: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Страницата съдържа поне един МЕП, който трябва да се премести в Wikidata |
Termininja (беседа | приноси) Редакция без резюме |
||
Ред 3:
==Дефиниция==
Наименованията "книжовен"/"литературен" език на [[български]] за тази кодифицирана норма имат смислови еквиваленти в различните езици и държави с наименования "стандартен" и/или "литературен" език (виж по-долу Етимология и Терминология).
Книжовен език в най-общ смисъл е тази форма на езика, която обикновено се поддържа от институциите в [[държава]]та, тоест тя е регулирана държавно, макар че в някои случаи подобна регулация няма (например стандартният английски не е регулиран). Така например със [[закон]] или друг [[нормативен акт]] може да е посочено коя езикова конструкция е „правилна“ и коя — не. Книжовният език се кодифицира чрез речници и граматики, чрез които се осъществява диференциацията книжовен/некнижовен. [[Съдилище|Съдилищата]] и държавните учреждения се смята, че трябва да използват книжовен език. В [[училища]]та се учи как „трябва“ да се говори и пише правилно. [[Вестник|Вестници]]те, [[радио]]то и [[телевизия]]та се стремят да използват книжовен език.
Всеки книжовен език притежава:
Ред 12:
* граматически правила;
* описателна [[фонетика]]та, [[граматика]], [[Морфология (езикознание)|морфология]]та и [[синтаксис]]а на езика;
* ясна [[стилистика]], благодарение на която може да се говори за ''художествен стил'', ''публицистичен стил'', ''юридически стил''
* лингвистична институция определяща нормите на употреба, например [[Френска академия|Френската академия]] (Académie française), [[Кралска испанска академия]], в България такъв институционален характер по отношение на българския книжовен език има [[Институт за български език]] към [[БАН]] <ref>Проф. Райнов: "ИБЕ... е единственият лингвистичен институт в Република България... Той има нормативни правомощия, дадени му от МС, да се занимава с проблемите на стандартизирането на книжовния език. " [http://frognews.bg/news_18040/Prof_V_Rainov_Zakonat_za_razvitie_na_akademichniia_sastav_e_mnogo_choveshki/ Проф. В. Райнов: Законът за развитие на академичния състав е много човешки], Frognews, 11 декември 2009</ref>.
* ефективна публична употреба
* [[литературен канон]]
Ред 25:
== Етимология ==
Книжовен (литературен) език - това понятийно определение е ефективно за [[българския език]]. Наименованието "книжовен" [[етимологично]] най-вероятно се дължи на традициите на българските книжовни школи, например [[Търновска книжовна школа]], които са оказали влияние върху развитието на писмения и официален, на литературата, както и делови български език, докато понятието за "литературен", като синоним на книжовен е повлияно от немското и руско [[езикознание]].
==Терминология==
Съществуват други понятия с еквивалентно или близко като значение съдържание в другите езици, които отразяват високите, престижни и/или регулирани официални форми на езика, например за [[английски]]я разграничението "книжовен"/"некнижовен" не е на базата на биполярно разграничение литературен език/диалекти, а има няколко форми на високи стилове в езика, също официални наречия - например Лондонски, език на английската кралица (''queens language'') и т.н., тоест става дума за терминология в българското езикознание основно по отношение на реалността на българския език - у нас книжовен и литературен се смятат за почти напълно еквивалентни като понятия. Това положение в английски се дължи на факта, че той е '''плурицентричен език''', за разлика от български. Плурицентрични са езиците, които имат повече от една разновидност на книжовния език, такива са езици като немски език, с различни стандартни типове в [[Германия]], [[Австрия]] и [[Швейцария]], такива езици са още френски и холандски и испански език. За разлика от плурицентричните езици, друг тип езици, какъвто е българският, притежават единен стандарт - такива езици са италиански, датски и полски.
На други езици преводен, отговарящ на понятието книжовен/литературен език в българското езикознание, е терминът "стандартен език" или "стандартизиран език" ([[английски]]: ''standard language'', [[немски]]: ''Standardsprache'', испански: ''lengua estándar'', [[хърватски]]: ''standardni jezik''), на английски също и допълнителното понятие ''стандартизиран диалект'' (тоест на английски някои "високи" локални или социални наречия може да функционират в някои разновидности като висока форма на езика).
В същото време "литературен език" (без да има понятие за "стандартен" език) е единично понятие, употребявано за кодифицираните форми на езика в руското езикознание (''литературный язык''), съответно украинско (''літературна мова''), полско (''język literacki''), докато в немски например (съответно ''Schriftsprache'') има смисъла на писмен и кодифициран език, но е също и синоним на "стандартен език" (на ''Standardsprache''), като означава и престижен език, за разлика от тези примери в английски, например, литературният език (''literary language'') e основно език на литературното писане и не функционира еднозачно като синоним на стандартен (''standart'') език.
==Книжовни езици==
Обикновено, макар не винаги, книжовният език е базиран на езика, говорен в столицата на една държава. Този език се преподава и на чужденците, изучаващи езика. Например:
Line 55 ⟶ 53:
[[Български език|Новобългарският книжовен език]] се е стабилизирал през десетилетието [[1860-те|1860–1870]]. Преди този период новобългарската книжнина е притежавала значително диалектно многообразие.
== Диалекти в български ==
''Основна статия [[Български диалекти]].''
Според изговора на променливото "я" съвременният български език се дели на две големи говорни групи: източна и западна. В западните говори променливото "я" винаги се произнася като "е", докато в източните то се произнася най-често като "е", а в определен брой случаи като "я". В самите източни говори "якането" не е еднакво застъпено. В едни говори като североизточните, то е по-ограничено, а в други говори, като югоизточните, то е пълно. По отношение на я/е, българският книжовен език се води по североизточните говори, като прави известни отстъпки на западните говори.
== Източници ==
<references/>
Line 68 ⟶ 66:
* [[Правоговор]]
* [[Диалектен континуум]]
* [[Национален език]]
* [[Койне]] (виж руска статия [[:ru:Койне|Койне]])
== Библиография ==
* ''Проблеми на българската книжовна реч'', сб., съст. проф. [[Любомир Андрейчин]], изд. Наука и изкуство, София, 1974
* [[Стойко Стойков]], ''Литературен език и диалекти.'' – Известия на Института по български език, 2, 1952, 129-171; В: Помагало към лекциите и упражненията по Увод в езикознанието. София, 1955, 139-151
[[Категория:Книжовен език| ]]
| |||