Василий Кандински: Разлика между версии

През януари 1911 Кандински се отказва от председателството в НАХМ, след като бива критикуван заради все по-абстрактните му произведения и притискан да рисува "по-разбираемо". Първоначално остава обаче член на Клуба. <ref>Lankheit, Klaus (1986): "Der Blaue Reiter Präzisierungen. Kunstmuseum Bern." стр.225</ref> Юни месец същата година крои планове за собствени изяви извън НАХМ - "Арт Алманах", който първоначално мисли да кръсти Веригата ({{lang-de|Die Kette}}).<ref>Lankheit, Klaus (1983): "Wassily Kandinsky/Franz Marc. Briefwechsel". стр.41</ref> Привлича Франц Марк като съучастник, като му предлага обща редакция на книгата "Синият Ездач" ({{lang-de|Der Blaue Reiter}}).

 

През лятото Кандински и Марк решават да се отцепят от НАХМ и подготвят тайно собствена изложба по времето на зимната изложба на Клуба.<ref>Fäthke, Bernd (2000): "Der Blaue Reiter". в: Weltkunst (70/5). стр.905</ref> Кандински рисува легендарното пано със значимото заглавие "Страшният съд/Композиция V" ({{lang-de|Das Jüngste Gericht/Komposition V}}), което с над пет квадратни метра нарушава поставеното от самия него ограничение в размера. <ref>Fäthke, Bernd (2001): "Marianne Werefkin". стр.178</ref> На 2-ри декември представя картината на журито, което, разбира се, не я приема. Симулирайки протест <ref>Hoberg, Annegret (2004): "Franz und Maria Marc". стр.72</ref>, Кандински и Марк напускат НАХМ, последвани от Мюнтер и Алфред Кубин. След повече от 20 години самият Кандински за пръв път проговаря за плана им с Марк, казвайки, че са очаквали случилото се и са били подготвили алтернативна изложба предварително.<ref>Kandinsky, Wassily (1960): "Unsre Freundschaft. Erinnerungen an Franz Marc". в: Klaus Lankheit (1960): "Franz Marc im Urteil seiner Zeit". стр.48</ref>

 

{{cquote|Пиша Ви на листата на НАХМ, където бях председател две-три години. Заглавката е мое дело. Дейността ми приключи с гръм и трясък, която доведе до основаването на Синият Ездач. Бяха времена! НАХМ беше основана 1908 година, аз напуснах 1911. Веднага след това организирах с помощта на Франц Марк изложба на редакцията на Синият Ездач при Танхаузер. Нашите зали се намираха близо до тези на изложбата на НАХМ. Беше сензация. Тъй като предвиждах този "гръм и трясък" ,бях подготвил доста изложбен материал за СЕ. Така двете изложби се състояха едновременно. На масите на галерия Танхаузер лежаха първите екземпляри на "Духовното в изкуството". "Отмъщението беше сладко"!<ref>Писмо на Кандински към Шайер. 22.11.1938. в: Jawlensky, Alexei: "Briefwechsel mit Emmy Scheyer, Kandinsky und anderen Freunden. Abschriften". Частен архив за експресионистко рисуване, Визбаден</ref>}}

 

На 18-ти декември 1911 е открита първата изложба на редакцията Синият Ездач в галерия Танхаузер, Мюнхен.<ref>von Lüttichau, Mario-Andreas (1992): "Die Moderne Galerie Heinrich Thannhauser in München" в: "Avantgarde und Publikum: zur Rezeption avantgardistischer Kunst in Deutschland 1905-1933" стр.299 сл.</ref> Паралелно с изложбата й е издадена и представена книгата на Кандински "Относно духовното в изкуството, особено в рисуването" ({{lang-de|Über das Geistige in der Kunst, insbesondere in der Malerei}}).<ref>Kandinsky, Wassily (1912): "Über das Geistige in der Kunst, insbesondere in der Malerei". 1. Auflage), 1. издание</ref> Става дума за публикация, силно напомняща на книгата, озаглавена "Основни проблеми в рисуването. Книга за художници и преподаватели" ({{lang-de|Grundprobleme der Malerei. Ein Buch für Künstler und Lernende}}, написана от Рудолф Чапек, ученик на Верефкин и Явленски. Въпреки че знаел за книгата, и двете писмени произведения се припокриват, в големи степени Кандински не я цитира.<ref>Czapek, Rudolf (1908): "Grundprobleme der Malerei, Ein Buch für Künstler und Lernende".</ref><ref>Fäthke, Bernd (2004): "Jawlensky und seine Weggefährten in neuem Licht" стр.109</ref> Половин година по-късно, през май месец на 1912 година излиза алманахът "Синият Ездач".<ref>Salmen, Brigitte (1998): "Einführung". в: "Der Almanach „Der Blaue Reiter“, Bilder und Bildwerke in Originalen" стр.11</ref> Планираните последователни книги не се публикуват за сметка на това през 1914 излиза второ издание с нов предговор от Франц Марк.<ref>[http://www.zeno.org/Kunst/M/Marc,+Franz/Schriften/%C2%BBDer+Blaue+Reiter%C2%AB/29.+Vorwort+zur+zweiten+Auflage "Der Blaue Reiter. Vorwort zur zweiten Auflage"]. zeno.org. отворено на 9.04.2011</ref> Събраните мисли в тази книга са с основно значение за по-нататъшното развитие на абстрактното изкуство.