Ростислав Михайлович: Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Редакция без резюме
Редакция без резюме
Ред 41:
Под предлог, че трябва да защити честта на дъщеря си, Ростислав обсажда [[Търново]]. Разбит е от войските на цар Калиман II (скоро след това убит) и заедно с дъщеря си се оттегля с войските си. Установява се във Видин и се обявява за ''цар на България''. Тази титла му е призната от унгарците<ref>{{cite book | last = Fine | first = John V. A. | title = The Late Medieval Balkans - A Critical Survey from the Late Twelfth Century to the Ottoman Conquest}}</ref>. До края на живота си се титулува „цар на България“<ref>Голяма енциклопедия БЪЛГАРИЯ</ref> и дори сече монети с образа си. Не е приет обаче от българските боляри и успява да вземе под свой контрол столицата. Болярите подкрепят [[Мицо Асен]], който става цар на България през 1256 година.
 
Ростислав поема с голяма част от войските си към [[Бохемия]], за да помогне на тъст си във войната му срещу крал [[Отокар II (Бохемия)|Отокар II]]. Така Видинската област, чак до границите на област [[Браничево]], лесно е превзета от войските на бъдещия цар (и вече фактически владетел) [[Константин Асен]] през 1260 г. Унгарците, след като сключват мирен договор с Бохемия, завземат отново Видин и възстановяват Ростислав като владетел на Видинската област през март 1261 г.
 
През следващите години Ростислав включва към земите си и отвъддунавския [[Северински Банат]]. Междувременно наследява властта и в Черниговското княжество и прекарва последните години от живота си и там. Умира в Чернигов или Белград през 1262 г.