Албрехт II (Германия): Разлика между версии

Началото на самостоятелното управление на Албрехт V в Австрия е доста успешно. Херцогът поощрява развитието на търговията и постига подчинение на аристокрацията на централната власт. В страната се възцарява спокойствие и порядък. В началото на 1420-те години Албрехт V се сближава с император [[Сигизмунд Люксембургски|Сигизмунд]] и в 1422 година се жени за неговата дъщеря и наследница [[Елизабет фон ЛюксембургЛюксембургска]]. По майчина линия, нейнитепредците предцина Елизабет фон Люксембург са крале на Унгария, Чехия и Полша, което поставя Албрехт V в центъра на династическите връзки в Централна Европа.

От друга страна, съюз със Сигизмунд означава въвличане на Албрехт V във войната, която императорът безуспешно води с [[хусиститехусити]]те в Чехия. В 1423 година Сигизмунд дарява на своя зет в апанаж [[Маркграфство Моравия]], находящо се на първата линия на борбата с хусиститехуситите. Още в 1420 година Албрехт V участва в [[кръстоносен поход]] против хусиститехуситите в Чехия и безуспешно обсажда хусистскияхуситския лагер в Табор. По-късно на война с хусиститехуситите е изпратена дванадесет хиляднадванадесетхилядна армия, набрана в Австрия. Но чешкитечешските въстаницивъзстанници преминават в настъпление и в 1425 година  навлизат на територията на Австрия. След две години Албрехт V отново оглавява кръстоносен поход срещу хусиститехуситите, но търпипретърпява поражение, а австрийските земи са разорени от хусисткитехуситските отряди. Виена и други градове на херцогството са подложени на обсада. Едва през 1431 година пред Кирхберг и в 1432 година пред Зноймо австрийските войски успяват да разбият чешките опълченци.

На 18 март 1438 година Албрехт е избран от немските [[курфюрстикурфюрст]]и  във [[Франкфурт на Майн]] за [[римско-немски крал]] на Германия под името Албрехт II. За първи път в историята, престолите на Австрия, Чехия, Унгария и Германия са обединени под властта на Хабсбург. От 1438 година до падането на Свещената Римска империя в 1806 година престолът на империята постоянно (без краткия период 1742—1745 г.) заемат Хабсбурги.

Основният проблем в новите владения на Албрехт е рязко нарасналата турска заплаха. Султан Баязид II напада владенията на сръбския деспот Георги Бранкович, главния союзник на унгарските крале на Балканите, и напълно опустошава Сърбия. Турците излизат на самите граници на Унгария. Албрехт призовава унгарското дворянство на оръжие, на защита на своето кралство и лично възглавява поход срещу турците. В края на октомври 1439 г. във военния си лагер, кралят неочаквано заболява от дезинтериядизинтерия и умира на 27 октомври.