Фридрих II (Прусия): Разлика между версии

Грубият и тираничен крал Фридрих Вилхелм I презира принца заради интереса му към [[френска литература|френската литература]] и изкуство (Фридрих Вилхелм I е изпитвал силна нетърпимост към чужденците и по-специално към французите) и незаинтересоваността му към войната и лова<ref>Nancy Mitford, ''Frederick the Great'', Vintage Classics (2011), ISBN 009952886X. Точен цитат: стр.5: ''Frederick William loathed foreigners so much that Berlin was said to be the purgatory of ambassadors''; стр. 11-12: ''Frederick William's favourite pastime was hunting, which Frederick disliked all his life. He loved riding − a day never went by without several gallops − but thought that hunting was cruel and dull. He was forced to ride to hounds by his father, but infuriated him, but infuriated him by disappearing, to be found talking to his mother in her carriage or playing the flute in the forest glade. Worse still, he hated or pretended to hate anything to do with the army.''</ref>. На 18 години, многократно малтретиран и унижаван, Фридрих планира бягство във [[Великобритания]]. Той е задържан, затворен и принуден да свидетелства срещу съучастника си — лейтенант [[Кат]], който е обезглавен. Принц Фридрих е освободен и предаден на баща си. През [[1733]] г. по заповед на баща си се жени за [[Елизабет Брауншвайг-Беверн]], с която се разделя скоро и до края на живота си не проявява интерес към жени. Смята се, че е бил [[хомосексуалност|хомосексуален]], и че връзката му с Ханс Херман фон Кате е била романтична<ref>Nancy Mitford, ''Frederick the Great'', Vintage Classics (2011), ISBN 009952886X</ref>.

Принц Фридрих прекарва следващите няколко години в [[Райнсберг]], където написва своя труд [[Антимакиавели]] —- идеалистично опровержение на [[Николо Макиавели]] - и започва коренспонденция с [[Волтер|Франсоа Волтер]]. Периода муПериодът на неговото относително бездействие приключва през [[1740]] г., когато Фридрих Вилхелм I умира и принц Фридрих се възкачва на трона. Той незабавно показва качествакачествата на водач и решителен мъж, които символизират царуването му.

Във [[Война за австрийското наследство|войната за австрийското наследство]] срещу [[Австрия|австрийската]] императрица [[Мария Тереза]] ([[1740]]-[[1748]]), Фридрих завладява [[Силезия]] без предупреждение, като предлага на императрицата помощ да запази трона си, срещув отстъпванезамяна на което да отстъпи част от Силезия на Прусия. Блестящ военачалник, Фридрих е безцеремонен със съюзниците си, особено [[Франция]], и на два пъти сключва примирия с Австрия ([[1742]] и [[1745]]), които осигуряват [[Горна Силезия|Горна]] и [[Долна Силезия]] на Прусия.

В [[Седемгодишна война|Седемгодишната война]] ([[1756]]-[[1763]]) отново има спор върху контрола над Силезия. Мария Тереза иска да си върне богатата провинция и Фридрих се изправя срещу силна коалиция — Австрия, [[Русия]] и Франция. Единственият му силен съюзник е Великобритания. ПобеждавайкиСлед като постига победи при [[Росбах]] и [[Лойтен]] ([[1757]]), той е разбит при [[Кюнерсдорф]] ([[1759]]) от австро-руските сили, които окупират [[Берлин]]. В този труден момент Фридрих е на границата на самоубийството. ВъзкачванетоС възкачването на престола в Русия на неговия почитател [[Петър III (Русия)|Петър III]] ([[1762]]) изкарва Русия излиза от войната и открива пътя на Фридрих към победата.

МирнияМирният договор от [[Хюбертсбург]] ([[1763]]) оставя на Фридрих предишните му завоевания и прави Прусия най-силната във военно отношение страна в [[Европа]]. Брилянтно му асистират генералите — [[Фридрих Вилхелм фон Сайдлиц|Фридрих Вилхелм фон Зайдлиц]], [[Джеймс Кийт]], [[Фердинанд Брунсвик]], [[Ханс-Йоаким фон Цайтен]] и други. Фридрих е признат за най-добриятдобрия военен стратег на [[18 век]]. Неговите тактики се изучават и намират възхищение уот [[Наполеон Бонапарт]], който се възхищава от тях, и оказват голямо влияние върху [[военно дело|военната наука]].

След мирътмира от [[1763]] г. Фридрих залага на съюз с Русия, която почти го е победила в Седемгодишната война. Създаването на Пруско-руския съюз открива пътя за разделяне на [[Полша]]. До първото разделяне на полското кралство през [[1772]] г. Фридрих на няколко пъти разширява територията на Прусия. Съперничеството му с Австрия в Германия остава. Той се противопоставя на всеки опит на Австрия да разшири влиянието си в [[Свещена римска империя|Свещената римска империя]] на германската нация и провокира [[Война за баварското наследство|Войната за баварското наследство]] ([[1778]]-[[1779]]), за да предоврати австрийска анексия на [[Бавария]]. През [[1785]] г. Фридрих създава [[Фюрстенбунд]] (Лигата на принцовете) за да опонира на австрийските планове.

В областта на вътрешната политика Фридрих продължава линията на баща си. Първата му грижа еса за редаредът и дисциплината в армията. Просветен деспот, Фридрих извършва важни юридически реформи, създава търговски [[монопол]]и и нови индустриални предприятия, подпомага напредъка на образованието и подобрява инфраструктурата на Прусия. Въпреки че подобрява живота на крепостните си селяни, аристокрацията имаполучава по-голям контрол над тях отколкото преди царуването му.

Фридрих е толерантен в религията и най-вече към атеизма на личните си приятели. Студен и сериозен, той се отпуска само в прочутите си вечери с приятели до полунощ в [[Сансуси]] — резиденцията му в [[Потсдам]]. Обграден е от група образовани люде, главно френски философи и писатели, сред които Волтер (той се скарва с Фридрих през 1743 и по-късно, живеейки във Франция, от безопасно разстояние, подновява приятелството си с него), [[Жан Даламбер|Жан Лерон Д'Аламбер]], Ла МетриеМетри, [[Пиер Луис Моро дьо Мопертю]].

Хуморът на Фридрих е остър и понякога груб. Той пише поезия и проза, закасаещи политика, история, философия, право, литература, военна наука. Почти всичките му книги са на френски. Не успява да оцени хора като [[Йохан Гьоте]] и [[Готхолд Лесинг]], които са негови горещи почитатели. Ученик на [[Йохан Йоаким Кванц]], той свири отлично на [[флейта]], композира концерти за флейта, маршове и други музикални творби. ЛичниятГрубият му грубвъншен вид е част от легендата за „Стария Фриц“.

След като умира на [[17 август]] [[1786]] г., Фридрих II е наследен на трона от племенника си [[Фридрих Вилхелм II]].