Карл Маркс: Разлика между версии

Трябва да се вземе предвид това, че когатоКогато се говори за Карл Маркс, тонепременно трябва да се вземе под внимание инеговото партньорство с [[Фридрих Енгелс|Енгелс]]. ДостаДвамата са работили съвместно и много от идеите наим дваматане сабиха намогли практикада доразвиванибъдат отясно единияразграничени илии отприписани другия.само Движениетона имединия в историята еот успореднотях.

Като млад, Маркс изучавае философиятасред поклонниците на [[Хегел]], но следпо-късно, товаразвивайки сесобствените обръщаси видеи, другасе посокапревръща и ставав “критик”критик на Хегеловата философия за държавата. Според него, Хегеловата диалектика е решаваща за това да се разберат икономическите сили, действащи в обществото. Причината да промени посокатапозицията си е, че Хегел приема, че първоначалната, “първичната реалност” е “идеална”. Маркс е поддръжник на идеята, че първоосновата (първичното, реалното) е чисто материална. Неговата социална философия (диалектически и исторически материализъм) е свързана с действителните, основни източници на живота на истинските хора, народа, опитващ се да оцелява, а не идеалите на поетите, артистите и интелектуалците.

Централен възглед на марксизма е, че нашите идеи за нас самите или за [[политика]]та и [[търговия]]та, могат да бъдат “реални или илюзорни” –— истинни или погрешни, а възможността да се направи разлика между истинните и неистинните идеи за нас самите, предполага възможността за съществуването на една реалисткареалистична концепция за социалната наука. Непредвидените резултати са съдържанието на историята и ние не можем да обясним какво се случва в историята чрез позоваване на причините, които обясняват действията на индивидите. Това е възглед, който се споделя и от Хегел.

Според Маркс и Енгелс, философията, независимо от нейната форма, не може да даде отговор на въпроса дали съществуват причини, които не са сводими до индивидуалните мотиви. Това може да бъде направено единствено от [[наука]]та. „Старият материализъм“ не може да даде отговориотговор на въпроса, защото той не може да има жизнено способнотожизнеспособно понятие за обществото.

Маркс смята, че в капиталистическото общество се осъществяват процеси, които се управляват от закони, от реални тенденции, които съществуват благодарение на социалните отношения, характерни за капитализма. Процесуалните закони тук са същите, катокакто характерните за други системи, но това не е достатъчно за теорията на Историческатаисторическата промяна.

Една друга теория на Маркс гласи, че както при биологичната [[еволюция]], ние можем да реконструираме това, което наистина се е случило. Щом имаме разбиране за действащите механизми и щом сме създали условия, в които те вероятно действат, то можем да обясним какво фактически е станало. Това е метод, напълно ретроспективен и емпиричен.

Историческият материализъм на [[Маркс]] и [[Фридрих Енгелс|Енгелс]] не включва неизбежно в себе си материалистическа алтернатива на Хегеловата телеологична история (виж [[Хегел]]). Това не означава, че съществуват исторически закони –— диалектически или някакви други. Тези твърдения и форми на изразяване показват, че и Маркс, и Енгелс не са освободени от възгледа, че човешкиячовешкият прогрес е неизбежен, възглед, който е сплотявал всички мислители на това време.