Билярд: Разлика между версии

Билярдните игри произхождат от игра, подобна на [[крикет]]а, която се е играела през [[15 век]] във [[Франция]]. Тогава играта се играела на открито, върху [[трева]] и целта е била топката да бъде прекарана през малки вратички. Впоследствие играта се е преместила на закрито, върху маса. Въпреки това се смята, че вратичката, подобна на тези в крикета, е останала част от играта още известно време. През [[16 век]] се е играело върху маса, покрита ссъс зелен плат. Масите не са разполагали със специални бордове, а е използвана обикновена преграда. Характерно за тогавашната форма на играта е, че топките не са били удряни, както в съвременните билярдни игри, а са търкаляни с помощта на дървени пръчки, наречени ''мейсиз'' (на [[английски език]] ''mace'' — жезъл). Думата ''билярд'' произхожда от [[френски език|френската]] дума ''billart'', която означава пръчка.

В ранните години на играта, малката вратичка остава част от играта. По това време играта се играе с две топки на маса с шест отвора (джобове), една вратичка и една вертикална пръчка. Билярдната щека измества ''мейса'' в края на [[17 век]]. Основна причина за появяването на щеката е трудното отиграване на топките, когато са твърде близо до страничната преграда на масата. Трудността при ударите близо до преградата се дължи на, това, че предния край на мейса е по-широк. За да се избегне това затруднение, играчите започнали в такива ситуации да използват задния край на мейса, който бил значително по -тънък.

Най-голям принос за развитието на билярдните игри до съвременния им вид има [[Англия]]. След [[1800]] г. в Англия започва да се използва креда, за да увеличи триенето между щеката и топката. По това време все още не се използва изработен от [[кожа]] връх на щеката. Около 30 години по късно, започва масово да се използва кожен накрайник на щеката, който повишава прецизността и времето на контактаконтакт между щеката и топката. По-дългия контакт между щеката и топката означава повече контрол върху топката, което е и основното качество, което разграничава по-добрите играчи от по-слабите. Относително по същото време играта започва да се практикува и в [[Америка]]. След появата на върха на щеката и кредата в Англия масово започва да се използва странично въртене на топката (side spin). От там тази техника на игра е пренесена и в Америка, поради което в наши дни страничното въртене в САЩ се нарича ''английски'' (English).

По това време промени претърпява и масата, на която се играе. Постепенно популярен за производство на плотовете за билярдните маси става [[аспид]]ът. След като [[каучук]]ът се появява по-масово на пазара, той става предпочитан за изработка на бордовете на масата. В крайна сметка билярдната маса, която се е използвала в Англия през [[1870]] г. е имала съвсем малко различия от билярдните маси днес. Най-разпространени в момента са масите с графитен плот от 3 части. Следват мраморни плотове от 3 части. За по-малките размери маси (8 фута и надолу) се ползват цели плочи, които обаче тежат повече.

Броят, видът и цветът на билярдните топки е различен при различните видове билярдни игри. ВСтандартния игрикомплект като [[Осма топка]] и [[Страйт пул]] се играе ссъдържа 16 топки, от които 15 са оцветени, а последната е бяла - топка бияч. При тези игри топкитеТопките мишени са означени с числата от 1 до 15 като тези от 1 до 7 са плътно оцветени, а топките от 9 до 15 са частично оцветени. В тези игри топкаТопка номер 8 е плътноцялата оцветеначерна. вВ игри като [[черноОсма топка]] и в[[Стрейт играта тяпул]] се вкарваиграе последнас ипълен е решаваща за игратакомплект.

В играта [[Девета топка]] топките, с които се играе са 10, а топките, които са предназначени да бъдат вкарвани в джобовете на масата, са означенитези с числатаномера от 1 до 9. За разлика от топките при играта Осма топка, при Девета топка топките от 1 до 8 са плътни, а топка номер 9 е частично оцветена Топката бияч е бяла, както в повечето билярднистандартния игрикомплект.

Други важни характеристики на билярдните топки са [[твърдост]]та, [[коефициент на триене|коефициентът на триене]] и [[еластичност]]та. В [[История|исторически]] план билярдните топки са правени често от [[глина]], а в други случаи - от [[слонова кост]]. На билярдните маси с [[жетон]]и в миналото често сасe използваниизползват значителномалко по-големи или по-плътни топки биячи, за да може топката биячмогат да бъдебъдат по-лесно различаванафилтрирани от останалитерелсите топки напод масата (които постепенно биват вкарвани в джобовете), така че дори бялата топка да бъде вкарана в някой от джобовете, тя да може да бъде върната на масата до приключването на играта. Модерните маси с жетони често използват [[магнит]] в топката бияч или използват топка бияч, която е незначително по-тежка или голяма от останалите. Това се прави, за да не се отрази по-голямото тегло или размер на поведението на топката на масата.

Понякога билярдните топки, които се използват за [[телевизия|телевизионни]] [[спорт]]ни предавания, се оцветяват по различен начин, за да могат да бъдат по-лесно различавани на телевизионните [[екран]]и. Например в игрите от типа на Осма топка, Девета топка и Десета топка тази с номер 4 може да бъде оцветена в [[розов]] цвят вместо в традиционния си [[лилав]] цвят, докато топка номер 7 е оцветена в светлокафяво вместо в обикновено [[кафяво]]. Когато има такава промяна в цветовете на топките същото се случва и с неплътните топки номер 12 и 15, които по принцип са със същите цветове като 4 и 7. Също така понякога при телевизионни предавания на билярдни игри бялата топка -бияч се случва да бъде защрихованас 6 червени точки, за да може да се разграничвапроследява нейното въртеливо движение по масата по-лесно от зрителите. В билярдните среди се нарича още като "калинка".

Оригиналните билярдни топки, които са се използвали в миналото, са изработвани от слонова кост доставяна от [[Африка]]. В средата на [[19 век]], когато билярдните игри стават доста популярни из цяла [[Европа]], става ясно че получаването на слонова кост е силно ограничено. Тогава започва търсене на алтернативен материал за производство на билярдните топки. В наши дни се използват многомасово различнитопки, материалиправени от фенолна смола. Такава се използва от най-големия производител [[Saluc]], който произвежда топки за [[Aramith]] и [[Brunswick]].

Съществуват много размери и видове билярдни маси. Най-общо отношението между дължината и ширината на билярдните маси е около 2 (масата е два пъти по-дълга от колкото широка). От билярдните маси с джобове най-разпространени са маситетакива с дължина между 7 и 9 [[фут]]а. Масата за снукър е значително по-голяма, заради по-големия брой топки, които се разполагат върху нея. Обикновено масата за снукъртя е дълга около 12 фута. В игри като Осма или Девета топка, маси с дължина от 9 фута се използват само от играчи, които са решили да се занимават сериозно или професионално с дадената игра. [[Бар]]овете и другите заведения, които предлагат билярдни маси за комерсиална употреба, обикновено използват маси с дължина 7 фута. Най-често тези маси използват жетони.

Всички видове билярдни маси са покрити с билярдно [[сукно]]. Често в заведения предлагащи билярдни маси, където се играе значително повече, от колкото в домашни условия, се използва по-"бавно", издръжливо сукно. Сукното от по-високо качество, което е и по-скъпо от това в заведенията, е и по-"бързо". Сукното, което се слага на масите за снукър, имаобикновено мъхестосе покритиеправи от 100% вълна, което го прави много по-бързо намаляваот другите. За сравнение - професионалните сукна включват 70% скоросттаи на80% топкитевълна.

В игрите от типа на играта Осма топка, а и при други билярдни игри, обичайното тегло на щеката е околоот 55018 до 21 унции (1 [[унция]] е равна на 28.3495231 грама).

[[КартинкаFile:BillardБилярдна queueщека.png|миниthumb|600px|ЧастиОписание на частите на билярднатабилярдна щека]]

Всички видове билярдни игри се играят с помощта на щеки. Щеките са изградени от една или от две части, които са съединени в средата от [[металметален]]на, пластинакарбонов или дървен винт. По-скъпите и по-качествени щеки са от изградени две части и се произвеждат от твърдоскъпи и редки дърводървета. Оптимално за щеките за игри от типа на Осма топка се използва дървен материал от [[явор]], а за снукъра - [[ясен]].

Задната част на щеката е с по-голямо сечение и е предназначена за хващане от ръката на играча. Предната част на щеката е с значително по-малко сечение и завършва с връх, който обикновено е с дължина 10-15 [[милиметър|мм]]. Отпред върхъттапата на щеката е грапавграпава, за да може по негонея да полепва кредата.креда Товаи помагав резултат - ударите по топката-бияч да бъдат качествени, вследствие на по-дългия период на триене между тапата и топката-бияч. Така става възможно на топката-бияч да бъде придадена необходимата скорост и въртене.

Върхът на щеката се прави от пресована кожа, карбон или поли-карбонатни производни материали. Предната повърхност на върха е грапава, за да може да полепне по нея кредата. Качеството на върха на щеката играе основна роля за прецизността на ударите с щеката. При щеките изградени от две части, предната щека обикновено е с дължина около 75 сантиметра. Основните различия в щеките, които се дължат на предната част, са в теглото и балансираносттабаланса на щеката.

И в билярдните игри с джобове, и в тези без отвори, важна роля има позиционирането на бялата топка (топката бияч) спрямо останалите топки на масата. Правилното позициониране в дадена игра позволява на играча да изиграе правилен според правилата удар, което означава че той запазва своя ред на масата или в зависимост от правилата - да я спечели. В повечето игри по-дългото време, в което играча е на масата, означава повече контрол над играта и съответно повече шанс за победа.

В игрите без отвори на масата, контролът върху бялата топка и нейното разполагане на масата е може би най-важното в цялата игра. В тези игри всеки играч се опитва да изпълни правилно своя удар като освен това постави топката бияч на позиция, от която неговияда може да направи още един успешен удар. Това опонентгарантира по-труднодълга дасерия излезе.от Същатаудари, което е целтаправопропорционално ина точките, които играча трупа. В случай на другияневъзможност да се нагласи следваща позиция, която да бъде удобна или въобще възможна за отиграване, добрия контрол над топката-бияч може да доведе до много трудна ситуация за противника, когато дойде неговия ред, което от своя страна носи голям шанс контрола над масата да се върне при първия играч. Такива удари са по-популярни като "защитни" и товаса сехарактерни повтаряза всекиигрите двас отвори по ударамасата.

По близък начин и играчите на билярдни игри с отвори (джобове) се опитват да поставят топката бияч на по-благоприятна за себе си позиция. Всеки играч се опитва с удара си да вкара топката, която е определил и освен това да намери такава позиция за бялата топка, че следващият му удар да бъде възможно най-лесен за изпълнение. ЗаТук разликаосновна отроля билярднитеза игриизхода безот джобове,дадена къдетопартия добротоима позициониранеименно напозиционирането бялатаза топкаследващ еудар най-важнотоза ввкарване. цялата игра,Изключение приправят игрите откато типаДевета наи ОсмаДесета топка, позициониранетокъдето имазащитните по-малкаудари роля.в Внякой игритеслучаи отмогат типада нарешат Осмацели топкамачове. голямо внимание на позиционирането се обръща само от най-добрите играчи.

''Осма топка'' е един от най-разпространените видове билярдна игра с джобове. В [[Съединени американски щати|САЩ]] тя най -често се играе на маси с дължина 7 фута, наричани още на английски bar tables. В началото на играта петнайсеттепетнадесетте топки (без топката бияч) се подреждат във формата на [[триъгълник]]. Играта е наречена Осма топка, тъй като в крайна сметка победителя се определя от правилното вкарване на топка номер 8 (черната топка). Билярдните маси, предназначени за игра на Осма топка, са еднистандартни маси с дължина от най-разпространените6 вдо 9 фута, с 6 джоба по светатях.

Във [[Великобритания]] това е най-разпространената билярдна форма на състезателно ниво. Снукърът е разпространен и в редица други страни. Характерно за играта на снукър е, че вместо играчите да се опитват да вкарат определена топка по определен начин, както е в игри като Осма топка и Девета топка, в снукъра двамата играчи трупат точки. Точките се определят от топките, които са вкарани от играча и от тяхната стойност (1 за червена, 2 за жълта и т.н.). В крайна сметка за победител се счита играчът, който успее да събере повече точки. В играта на снукър максималният брой точки, който може да бъде събран с една визита на играч на масата е 147(155 при наличие на фрий-бол).