Жижево: Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Ред 61:
| isbn = 954-9800-29-6
| pages = 70
}}</ref> В 19 век Жижево есело, мюсюлмансконасилствено селоислямизирано по време на нахлуването на османските турци, които са водили рестриктивна политика в това отношение и към останалите родопски села в Средновековна България. Жижево се води в [[Гоце Делчев (град)|Неврокопска]] каза на [[Османска империя|Османската империя]] за времето. В „[[Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника]]“, издадена в [[Константинопол]] в [[1878]] година и отразяваща статистиката на мъжкото население от [[1873]] ''Държилово'' (Derjilovo) е посочено като село в Неврокопска каза с 60 домакинства и 140 жители българомохамедани(помохамеданчени българи - помаци).<ref>„Македония и Одринско. Статистика на населението от 1873 г.“ Македонски научен институт, София, 1995, стр. 132-133.</ref> Според [[Стефан Веркович]] към края на [[19 век]] Вердженица (''Держилово'') има [[помаци|българомохамеданско( с краткото "помашко]]") мъжко население 210 души, което живее в 60 къщи.<ref>{{cite book
| last = Райчевски
| first = Стоян
Ред 84:
| chapterurl = http://www.promacedonia.org/vk_1/vk1_a_19.html
| pages = 269
}}</ref>, в които живеят 503 [[помаци]]българомохамедани.<ref>{{cite book
| last = Кънчов
| first = Васил
Ред 128:
{{цитат|Покрай печални някои случаи и произшествия, в които сочат замесени високи църковни сановници, отбелязаха ни и следните установени факти: 1. Неврокопското село Джиджево (Жижево) било покръстено преди Коледа. След малко отишла там чета, придружавана от един свещеник и предложила на новите християни да си откупят старата вяра. Така и станало: четата получила 452 лири и си отишла и помаците добили позволение да се върнат в мусулманството. Малко след това избухва бунт последствие тая мерзка търговия и девет села биват опожарени и населението наказано. 2. Свещеник Димитър Костадинов из село Сатовча вземал по 15 лири за покръстване. Толкоз взел за погребението на новопокръстено дете, но не го опял, а той щял да му чете молитва в дома си, кога намерил време.<ref name="арденски" />}}
 
След началото на [[Междусъюзническа война|Междусъюзническа война]] ислямът в Жижево е възстановен. Правителството на [[Васил Радославов]] дава право на българомохамеданите(помаците) да изповядват каквато религия искат. Кабинетът на [[Александър Стамболийски]] допълнително облекчава помаците, макар че можело да се направи още. До повторно насилствено покръстване не се стига, от каквото се опасявало населението, но то било крайно изплашено, притиснато от хайдутите, забравено от властта и потънало в мизерия. Хората вече не издържат и започват да мислят за бягство в [[Турция]] през [[Гърция]]. Охраната по границата е затегнатабългаромохамеданите.
 
Според [[Димитър Гаджанов]] в 1916 година в [[Кочан]], [[Бръщен|Бръшлян]] и Жишево, [[Любча]], [[Ваклиново|Марулево]], [[Осина|Усина]] и [[Црънча (Област Смолян)|Црънча]] живеят 2416 помаци.<ref>[http://www.promacedonia.org/bg_1916/bg_1916_2_13.htm Гаджанов, Димитър Г. Мюсюлманското население в Новоосвободените земи, в: Научна експедиция в Македония и Поморавието 1916, Военноиздателски комплекс „Св. Георги Победоносец“, Университетско издателство „Св. Климент Охридски“, София, 1993, стр. 245.]</ref>