Слащен: Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
не е мъниче
Ред 30:
}}</ref> В местността ''Мрамор'' е съществувало селище през [[Желязна епоха|ранножелязната епоха]] и през [[Античност|античността]]. В местността ''Чуката'' северно от селото има надгробна могила, съществувало е и селище. В другата местност с това име на брега на река Места също има следи от селище. Антично селище е съществувало и в местността ''Градище''. Открити са много находки и в селището от късножелязната епоха в местността ''Сливките''. На възвишенията ''Белица'' и ''Грамада'' също има следи от антично селище, а в местността ''Лозята'' им могилен [[некропол]].<ref>{{cite book |title= Паметници на тракийската култура по горното течение на река Места |last= Домарадски |first= Мечислав |year= 1999 |publisher= Проф. Марин Дринов |location= София |isbn= 954-4303-71-5 |pages= 100 |oclc= 493046995}}</ref>
 
Село Слащен е въведено в [[Османска империя|османската]] административна система през 1464-65 година, когато е регистрирано населението му поименно. В регистъра са вписани 1 мюсюлманско семейство, а немюсюлманитехристияни в селото са 51 семейства, 10 неженени и 1 вдовица.<ref>{{cite book |title= Турски документи за исотијта на македонскиот народ, серия 2, том 4 |last= Бошков |first= Ванчо |year= 1978 |publisher= Архива на Македонија |location= Скопје |pages= 94-95 |oclc= 165435293}}</ref> Следващото отразяване на населението на Слащен е извършено през 1478-79 година, когато от селото са вписани 2 мюсюлмански семейства, 100 немюсюлманскихристиянски с 2 неженени и 1 вдовица.<ref>{{Радушев2|48-49}}</ref> В следващите години населението на селото се увеличава значително. През 1519 година мюсюлманите в него са 25 семейства и 18 неженени, а немюсюлманитехристияните са 113 семейства, 13 неженени и 19 вдовици.<ref>{{Радушев2|62}}</ref> 11 години по-късно мюсюлманите нарастват още повече, а немюсюлманитехристияните намаляват. В съкратен регистър от 1530 година в Слащен мюсюлманите са вече 35 семейства и 25 неженени, а немюсюлманитехристияните са 70 семейства, 6 неженени и 6 вдовици.<ref>{{Радушев2|128}}</ref> От същата година е запазен и фрагмент от подробния регистър, в който Слащен е единственото село в Неврокопско (от тези, изброени във фрагмента), в което има [[джамия]], а [[имам]] е Муса, син на Хъдър.<ref>{{Радушев2|86-88}}</ref> В подробен регистър на [[санджак|санджака]] [[Паша (санджак)|Паша]] от 1569-70 година е отразено данъкоплатното население на Слащен както следва: мюсюлмани - 33 семейства и 37 неженени; немюсюлманихристияни - 14 семейства и 12.<ref>{{cite book |title= Турски документи за историјата на Македонија. Опширен пописен дефтер за Паша санџакот (казите Драма, Кавала, Серез и Неврокоп) од 1569/70 година, том X, книга 2 |last= Стојановски |first= Александар |year= 2007 |publisher= Државен архив на Република Македонија |location= Скопје |isbn= 978-998-962-264-9 |pages= 558-561 |oclc= 645308759}}</ref>
{| border="1" cellpadding="6" cellspacing="0" align="center" style="float: right; margin: 5px 5px 5px 5px;"
|+ '''Население на Слащен 1464 - 1900'''
Ред 167:
== Религии ==
 
Жителите на Слащен са българи-мохамедани(накратко "помаци", т.е. помохамеданчени българи) и изповядват [[ислям]]а. [[Джамия]]та се намира в центъра на селото. Състои се от молитвен дом и [[минаре]]. Минарето има един балкон. След дългият период на забрана на влизане в [[джамия]] през комунизма, тя е отново отворена след промените през [[1989]] г. Средства се събират от цялото [[село]] за обновяването и освежаването и.
 
== Училище ==