Мадара (археологически резерват): Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Редакция без резюме |
Termininja (беседа | приноси) Редакция без резюме |
||
Ред 4:
[[Файл:Madara rocks 2.jpg|дясно|мини|Скалите под римската крепост]]
'''Мадара''' е название на историко-археологическия [[резерват]], който обхваща няколкостотин декара площ, която от [[2006]] година трябва да бъде и защитена територия. Центърът на резервата е около Голямата пещера - скален навес с височина около 30 метра, и намиращата се в близост Малка пещера. И двете природни образувания са давали подслон на най-древното население на [[Балкани]]те. Поради внушителността и необичайността си, както и заради обилната вода, изтичаща от скалите, те са се превърнали в най-големия култов комплекс на Балканите - много по-древен и мащабен от [[Делфи]], [[Додона]] или останалите известни днес в [[Европа]] прорицалища на [[гърци]]те.
== Археологически и научни проучвания ==
Първите научни съобщения за Мадара прави през [[19 век]] [[Геза Фехер]], по-късно детайлизира [[Карел Шкорпил]], а първите археологически сондажи и проучвания - [[Рафаил Попов (археолог)|Рафаил Попов]]. Повечето учени в началото концентрират усилията си да анализират и обяснят същността на Мадарския релеф. Според първите публикации той изобразява [[хан Крум]]. Втора научна школа свързва създаването му с [[Омуртаг]], а най-новите обяснения на сравнително младата генерация археолози и учени са, че най-вероятно това е образ на Бога - [[епоним]] на българите. За сравнение подобно конно изображение на Бог Ахурамазда съществува близо до [[Персия|персийската]] столица [[Ктезифон]], но е по-ранно и стилистично различно. Освен това е в обща композиция с персийски владетел, на когото връчва знаците на властта. Възможно е, допускат някои учени, Мадарският релеф да е заимстван, запаметен от българите по пътя им към земите на [[Византия|Византийската империя]] и изваян в скалите като знак на българското им притежаване.
От [[2003]] година екип на доц. Неделчо Неделчев и Георги Атанасов от Шуменския регионален исторически музей и Шуменския университет локализираха и проучиха местна работилница за оброчни плочки с образа на тракийския конник. Въз основа на иконографска близост доцент Неделчев се опита да обоснове наличието на Мадарския релеф със запазената традиция да се почита конникът. В местния музей се съхранява и един от малкото запазени по нашите земи слънчеви часовници с изображение на Орфей, което е пряко свидетелство за наличие на орфически култ.
Площта около светилището вероятно е мащабно сателитно селище на големия култов комплекс под скалите - все още непроучена, поради липса на средства. В средата на 20-ти век е разкопана твърде голяма по площ римска вила (над 2 декара), разположена на възвишение над сегашната ж.п. гара.
Проучени са няколко раннохристиянски светилища. Най-интересни са уникалните по запазеността и мащабността си български култови комплекси, които продължават под скалния релеф към град [[Каспичан]] и в посока на изток към село [[Кюлевча]]. Най-голямото от тях представлява постройка, разположена на около 100 квадратни метра, със запазени стени до над 2 метра, изградено около самотен скален къс, явно свързан с обожествяването му.
Ред 32:
Намиращият се на стотина метра манастир, на полегата поляна, с изглед на север, е раннохристиянски. Той е твърде мащабен и с явни свидетелства за разкош (допреди да бъде разграбен от иманярите). Землището е известно и със скалния си манастир от 14-15 век, с десетки скални килии. Най-много от тях обаче са по скалния венец на огромна височина (често над 40-50 метра) източно от Мадарския релеф и от Голямата пещера. Това е най-значителният по нашите земи скален манастирски комплекс с няколко десетки килии, просъществували като монашеско общежитие над два века.
== Раннохристиянска скална гробница ==
На около 3 километра от Мадарския релеф в посока към Каспичан още преди 1944-та година е проучена скалната раннохристиянска гробница в местността "Кирека". Уникалността ѝ е, че е изцяло вкопана в скалния отвес и носи всички белези на трако-римските некрополни съоръжения от IV-V век. От двете и страни в скалата са издълбани урни, едната от които е с канал за отичане, а може би за събиране на сакрална течност. Входът е украсен с плитък, но богато фрагментиран кръст с големина над 1 метър. Жлебовете на входа подсказват, че е бил затварян с масивна врата и дълго време е бил използван. Някои учени изказват предположения, че това е гробницата на цар Борис Михаил, отдалечил се в близкия манастир, който е с пряка видимост към Плиска.
== За археологическия музей при Мадара ==
[[Image:Opoznai-bg.gif|thumb|300px|дясно|'''97. Мадара (археологически резерват)''']]
Повече от 20 години археологическият музей в Мадара беше затворен поради липса на средства за ремонта му. Притежание на музея са неолитни оръдия на труда и един от малкото намерени златни коланни накити на българите от Първото българско царство. След ремонт понастоящем (2008 г.) е отворен.
== Литература ==
* Фехер, Г. Прабългарски паметници при Мадара и принос към религията на прабългарите. - Год. Нар. Библ. - Пловдив, 1927, 145-164.
* Рашев, Р. Прабългарски култов паметник от Мадара. - Археология, ХV, 1973, № 2, 23-38.
* Станилов, Ст. Езически центрове в Първата българска държава. - В: България 1300: Институции и държавна традиция. Т. 2. С., 1982, 225-234.
| |||