Отваря главното меню

Промени

В местността ''Старо селище'' (северозападно от Гореме) са открити останки от късноантично селище. Североизточно от него, в местността ''Кръсто'', има античен [[некропол]]. От тук произхожда колективна находка от около 1600 медни [[Византийска империя|византийски]] монети от края на [[12 век|12]] и първата половина на [[13 век]]. [[Средновековие|Средновековното]] селище е възникнало в местността ''Църковен'' (около 9 км северозападно от Гореме) като пръснато поселение на животновъди. Според [[Йордан Заимов]] се е наричало ''Църковене'' или ''Църковяне''. През първата половина на [[17 век]] жителите му го напускат и се установяват на мястото на днешното село.
 
С имената ''Гореми'' и ''Горелина'' селото се споменава в [[Османска империя|османски]] регистри от [[1611]]–[[1617]], [[1650]] и [[1660]]. Поминък на населението през [[19 век]] са [[животновъдство]]то ([[овца|овце]], [[коза|кози]], [[свиня|свине]]) и [[земеделие]]то ([[царевица]], [[ръж]], [[ечемик]]). През [[1860]] на мястото на малък [[параклис]] от [[1804]] е построена [[Църква (сграда)|църква]]та „Свети„[[Свети Димитър“Димитър (Гореме)|Свети Димитър]]“ ([[паметник на културата]]).
 
През [[Българско възраждане|Възраждането]] Гореме е неголямо селище с чисто българско население, числящо се първоначално към [[Мелник|Мелнишката]] [[каза]], а след [[1878]] към [[Петрич|Петричката]] каза на [[Сяр|Серския]] [[санджак (административна единица)|санджак]]. В „[[Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника]]“, издадена в [[Константинопол]] в 1878 година и отразяваща статистиката на мъжкото население от [[1873]] година, Гореме (''Gorémi'') е посочено като село със 82 домакинства с 220 жители [[българи]].<ref>„Македония и Одринско. Статистика на населението от 1873 г.“ Македонски научен институт, София, 1995, стр.142-143.</ref>