Петър Драгулев: Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Редакция без резюме
Ред 22:
Когато на 12 май 1896 г. дружество [[Странджа (организация)|„Странджа“]] е организирано, Петър Драгулев е избран за негов председател. Създаването на „Странджа“ е прието от Македонската организация като опит за отделяне на одринската емиграция и на 15 май 1896 година Върховният комитет пише до Драгулев, като му посочва, че неговите действия нанасят удар върху единството на общата легална организация и настоява за незабавното им прекратяване. Отрицателно е посрещнато създаването на дружеството и от по-голямата част от членовете на варненското македоно-одринско дружество. В отговор Драгулев твърди, че решението им е продиктувано от пълното игнориране на преселниците от Одринска Тракия в дружествата и във Върховния комитет.<ref>Дружество „Странджа“ и македоно-одринското революционно движение (1896 - 1900), в: Елдъров, Светлозар. Върховният македоно-одрински комитет и македоно-одринската организация в България (1895 - 1903), Иврай, 2003, стр. 161 - 162.</ref>
 
Драгулев участва в ръководството на „Странджа“ в целия период на съществуване на дружеството до 1899 година и е директор на вестника му [[Странджа (вестник)|„Странджа“]], започнал да излиза на 25 май 1896 година.<ref>Дружество „Странджа“ и македоно-одринското революционно движение (1896 - 1900), в: Елдъров, Светлозар. Върховният македоно-одрински комитет и македоно-одринската организация в България (1895 - 1903), Иврай, 2003, стр. 164 - 165.</ref> През пролетта на 1898 година Драгулев пътува в Русия, за да пропагандира каузата на тракийските българи. Посещава Москва, Санкт Петербург, Киев и други градове като се среща с видни политически, военни и религиозни дейци - граф [[Николай Игнатиев]], княз [[Ухтомски]], граф [[Муравьов]], генерал [[Комаров]], професор [[Владимир Ламански]]. Целта му е намиране на материална и морална подкрепа за активизиране на дейността на дружеството, която след Четническата акция от 1897 година заглъхва.<ref>Дружество „Странджа“ и македоно-одринското революционно движение (1896 - 1900), в: Елдъров, Светлозар. Върховният македоно-одрински комитет и македоно-одринската организация в България (1895 - 1903), Иврай, 2003, стр. 170.</ref>
След завръщането му от Русия в дейността на дружеството и на страниците на вестник „Странджа“ се появяват две нови идеологически тенденции - силна русофилия и антисемитизъм. Заглавия от типа на „Долу евреите!“ или „Евреите употребяват християнска кръв“ се сращат в почти всеки брой на вестника.<ref>Дружество „Странджа“ и македоно-одринското революционно движение (1896 - 1900), в: Елдъров, Светлозар. Върховният македоно-одрински комитет и македоно-одринската организация в България (1895 - 1903), Иврай, 2003, стр. 176 - 177.</ref> Постепенно срещу дружеството и вестника застават всички политически сили във Варна и всички излизащи в града вестници, като център на критиките им са братя Драгулеви,<ref>Дружество „Странджа“ и македоно-одринското революционно движение (1896 - 1900), в: Елдъров, Светлозар. Върховният македоно-одрински комитет и македоно-одринската организация в България (1895 - 1903), Иврай, 2003, стр. 178 - 179.</ref> които с допускането на антисемитизма на страниците на вестника си навличат