Още в Омировия епос („[[Илиада]]“) са споменати живеещите по тези места [[тракийски племена]] [[кикони]] и [[саи]], участващи в [[Троянска война|Троянската война]]. Киконите създават силно царство по тези земи.
През 7 в. пр.Хр. крайбрежието е колонизирано от гърците, които създават град [[Марония]] и [[Абдера]]. През 6 в. пр.Хр. траките включват taziтази територия в най-крупната си и обширна държава - [[Одриско царство|Одриското царство]], която обхваща в голяма степен територията на днешния български етнос от земите между [[Вардар]] и [[Струма]] през Беломорието до [[Дунав]] и [[Добруджа]]. През [[4 век]] преди Христа царството попада под хегемонията на античните македони. През [[45]] г. царството е ликвидирано и [[Тракия]] става [[римска провинция]] със същото име. При разделянето на Империята през [[395]] г. тя влиза в състава на Източната Римска империя - [[Византия]], където през 6 в. сл.Хр. се настаняват [[славяни]]те, смесвайки се с траките и асимилирайки ги през следващите векове, като по този начин поставят началото на процеса на образуването на българската народност в този регион. Хан [[Пресиян]] през [[837]] г. с [[Надпис от Филипи|паметен надпис]] в [[базилика]]та на беломорския град [[Филипи]] също недвусмислено е отбелязал принадлежността на тези земи към България. През цялото средновековие [[Византия]] се бори с променлив успех да завоюва Тракия от България. През [[1352]] г., след тежко земетресение разруширло стените ѝ, [[османски турци|османските турци]] превземат крепостта [[Цимпе]] на Галиполския полуостров и с това започва турското завоюване на [[Балканите]]. Западна Тракия пада под [[османско робство]] малко по-късно.
