Йото Танчев: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Редакция без резюме |
Редакция без резюме Етикет: етикет: премахнати източници/бележки |
||
Ред 42:
Основните научни трудове на доцент Йото Танчев са в областта на нефрологията. Особено място тук заема [[Балканската ендемична нефропатия]] (БЕН). На този важен медицински и социален проблем той посвещава целия си живот на лекар и учен.
Още като млад участъков лекар във врачанските села Горна Кремена, Цаконица и Кален, д-р Йото Танчев започва своите проучвания върху атипичния нефрит. През [[1956]] г. заедно със своите колеги от Врачанската окръжна болница Цветан Евстатиев, Димитър Доросиев, Жулиета Пенчева и Георги Цветков описват за първи път в света в сп. [[“Съвременна медицина”]] основните клинични и лабораторни симптоми на това своеобразно заболяване, срещащо се само в ендемични райони на България, Румъния и бивша Югославия <sup>[1,5,8]</sup>. Публикацията предизвиква голям интерес у нас и в чужбина. Този приоритетен труд и няколкото наскоро след него публикувани основополагащи статии и доклади на доц. Йото Танчев са причината за последвалата лавина от многостранни научни изследвания не само на Балканите, но и в целия свят <
Първите проучвания на Йото Танчев и съавт. се базира на широко скринингово изследване на жители на селата около град Враца, България. Техният принос се състои на първо място в точното описание на клиничната картина и лабораторните показатели на това особено заболяване на бъбреците, които не са типични за известните дотогава хронични нефрити. Заболяването се среща само у възрастни (деца не са засегнати), липсва хипертония, характерни са още ксантохромията на дланите и стъпалата ( симптом на Танчев), ранна хипохромна анемия, липсата на протеинурия, бавно прогресиране на хронична бъбречна недостатъчност. Важна особеност на заболяването е неговата ендемичност, т.е. локализиране на откритите случаи само в определени населени места, предимно села. Й. Танчев и съавт. определят заболяването като „sui generis“. Те правят и първата хипотеза за етиологията му, а именно – хронично отравяне с тежки метали, тъй като засегнатите селища се снабдяват с питейна вода от кладенци и извори, идващи от близо разположения Врачански балкан, който представлява типична карстова планина.
| |||