Хабсбургска Сърбия: Разлика между версии

махам твърдения без източник; факт
(Страницата е вече обвързана с Уикиданни: 1 МЕП беше премахнат)
(махам твърдения без източник; факт)
 
== Възникване ==
{{факт|По време на следващата австро-турска война от 1716-1718 г. териториите на [[Далмация]], [[Босна и Херцеговина]], околностите на [[Белград]] с треакторията и прилежащата ѝ територия на река Дунав, известни като [[Подунавие]], са отново бойно поле. По силата на договора от [[Пожаревац]], загубилата войната Османска империя губи огромни територии в Дунавския регион (Банат и югоизточен Срем), северните части на днешна [[Централна Сърбия]] и Северна Босна, част от Далмация, [[Олтения]] и [[Пелопонес]]. В съответствие с разпоредбите на този мирен договор от 1718 г. към Хабсбургската австрийска империя са прикрепени или придадени в [[юрисдикция]] управлението на Белград със северните части на днешна Централна Сърбия.|2015|1|5}}
 
=== Административна организация и самоорганизация ===
{{факт|В периода 1717-1720 начело на областта е временно военно управление с граф Одвийер, а сетне гражданска администрация начело с губернатор на лично подчинение на австрийския император. В периода 1720-1733 губернатор е княз от [[Вюртенберг]] с 2 прикрепени към него съветници — граждански и военен. През 1733 г. във връзка с наново усложнилата се военна обстановка по повод на предстоящата нова австро-турска война, начело на администрацията на областта е генерал-губернатор Марули, а от 1736 г. - фелдмаршал де Валис. След 1733 г. административната и съдебна власт в областта се осъществявала от армията. Местното население на областта по това време има само ограничено самоуправление, при това изборът му се е одобрявал от губернаторството. Административното деление е на 11 [[дистрикт]]а, които от своя страна са се подразделяли на княжества и села. Австрийските дистрикти в областта са се управлявали от провизори, които са имали за първи помощници и същевременно заместници — жупани. Към административните управители е имало по 2-3-ма помощници, а общинското, т.е. местното или мирово самоуправление се е осъществявало от оберкнязове или местни първенци на т.нар. княжества, а на селата — от князе. Провизорите са имали административни, съдебни, полицейски и финансови правомощия, а оберкнязете и князете са заварените местни първенци от предходното османско управление. Новоназначените австрийски служители в областта са били на заплати от централната имперска хазна с цел да не се натоварва фискално местното население, основно с цел да е лоялно към новата австрийска власт в областта.|2015|1|5}}
 
=== Военна организация и самоорганизация ===
{{факт|Въоръжените сили в новоприсъединената към Австрийската империя отвъддунавска област е била съсредоточена основно в Белград (речни и пехотни части, както и 3 кавалерийски дивизии), а областни гарнизони са били държани в [[Шабац]], [[Валево]], [[Рудник]] и [[Ягодина (град)|Ягодина]]. В допълнение към редовната австрийска имперска войска е имало местна [[милиция]], която е била организирана в 15 капитаната по селата в областта, начело с [[Вук Исакович]]. По границите на областта са били разположени т.нар. хайдушки села (на брой от 2 до 15 по дискриттите) за охрана на границата, пътниците и посланиците.|2015|1|5}}
 
== Прекратяване ==
{{факт|По силата на [[Белградски мирен договор|Белградския мирен договор]] от 1739 г., Османската империя възстановява [[суверенитет]]а си на тази територия, ведно с цялата дотогавашна австрийска територия на юг от Дунав и [[Сава (река)|Сава]], и Олтения. Местното население което било компромитирано от австрийското управление преминало отвъд Дунава и се поселило по старата [[военна граница]] в днешна Войводина.|2014|12|5}}
 
== Послеслов ==
{{факт|Последната австро-турска война (1788-1791) завършва с австрийска победа, но Австрийската империя е насочила вниманието си отново на запад към Франция където избухва [[френска революция|френската революция]]. Това грандиозно събитие принуждава виенския хабсбургски двор да сключи тогава умерен мир с Османската империя отказвайки се от прекомерни претенции и по силата на [[Свищовски мирен договор|Свищовския мирен договор]], територията на Смедеревския санджак остава в османска власт, като Високата порта се задължава да прогони и не допуска [[еничар]]ите в Белградския пашалък. Това решение е временно и [[Осман Пазвантоглу]] протежира [[дахия|дахиите]] да наложат местно османско управление в съседния на Видин [[санджак]]. Редица събития н началото на 19 век в този пашалък стават причина да бъде подигнато местното [[първо сръбско въстание]] в областта начело с бившия подофицер на австрийска служба [[Карагеорги Петрович]].|2014|12|5}}
 
{{факт|Събитията в Белградския пашалък през 19 век са исторически подробно пресъздадени в капиталния труд „Русия и Сърбия“ като [[magnum opus]] на руския историк [[Нил Попов]]. Австрийската мощ е съкрушена от [[Наполеон Бонапарт]] и Дунавската монархия вече не е наследник от 1806 г. на [[Свещена Римска империя|Свещената римска империя на германската нация]]. През 19 век основен геополитически играч на [[Балкани]]те е [[Руската империя]] като водеща велика сила в [[Свещен съюз|Свещения съюз]], а австрийските експанзионистични цели се свеждат и са насочени единствено към [[Западни Балкани|Западните Балкани]] и [[Солун]], посредством [[Поморавие]]то и [[Повардарие]]то.|2014|12|5}}
 
== Източници и литература ==