Хабсбургска Сърбия: Разлика между версии

{{факт|По време на следващата австро-турска война от 1716-1718 г. териториите на [[Далмация]], [[Босна и Херцеговина]], околностите на [[Белград]] с треакторията и прилежащата ѝ територия на река Дунав, известни като [[Подунавие]], са отново бойно поле. По силата на договора от [[Пожаревац]], загубилата войната Османска империя губи огромни територии в Дунавския регион (Банат и югоизточен Срем), северните части на днешна [[Централна Сърбия]] и Северна Босна, част от Далмация, [[Олтения]] и [[Пелопонес]]. В съответствие с разпоредбите на този мирен договор от 1718 г. към Хабсбургската австрийска империя са прикрепени или придадени в [[юрисдикция]] управлението на Белград със северните части на днешна Централна Сърбия.|2015|1|5}}

{{факт|В периода 1717-1720 начело на областта е временно военно управление с граф Одвийер, а сетне гражданска администрация начело с губернатор на лично подчинение на австрийския император. В периода 1720-1733 губернатор е княз от [[Вюртенберг]] с 2 прикрепени към него съветници — граждански и военен. През 1733 г. във връзка с наново усложнилата се военна обстановка по повод на предстоящата нова австро-турска война, начело на администрацията на областта е генерал-губернатор Марули, а от 1736 г. - фелдмаршал де Валис. След 1733 г. административната и съдебна власт в областта се осъществявала от армията. Местното население на областта по това време има само ограничено самоуправление, при това изборът му се е одобрявал от губернаторството. Административното деление е на 11 [[дистрикт]]а, които от своя страна са се подразделяли на княжества и села. Австрийските дистрикти в областта са се управлявали от провизори, които са имали за първи помощници и същевременно заместници — жупани. Към административните управители е имало по 2-3-ма помощници, а общинското, т.е. местното или мирово самоуправление се е осъществявало от оберкнязове или местни първенци на т.нар. княжества, а на селата — от князе. Провизорите са имали административни, съдебни, полицейски и финансови правомощия, а оберкнязете и князете са заварените местни първенци от предходното османско управление. Новоназначените австрийски служители в областта са били на заплати от централната имперска хазна с цел да не се натоварва фискално местното население, основно с цел да е лоялно към новата австрийска власт в областта.|2015|1|5}}

{{факт|Въоръжените сили в новоприсъединената към Австрийската империя отвъддунавска област е била съсредоточена основно в Белград (речни и пехотни части, както и 3 кавалерийски дивизии), а областни гарнизони са били държани в [[Шабац]], [[Валево]], [[Рудник]] и [[Ягодина (град)|Ягодина]]. В допълнение към редовната австрийска имперска войска е имало местна [[милиция]], която е била организирана в 15 капитаната по селата в областта, начело с [[Вук Исакович]]. По границите на областта са били разположени т.нар. хайдушки села (на брой от 2 до 15 по дискриттите) за охрана на границата, пътниците и посланиците.|2015|1|5}}