Разлика между версии на „Черешница (дем Костур)“

махам твърдения без източник
(източник за Екзархията? Според Екзарх Йосиф е 1898 г.)
(махам твърдения без източник)
В 19 век Черешница е българско село в Костурска каза на Османската империя. В „[[Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника]]“, издадена в [[Константинопол]] в [[1878]] година и отразяваща статистиката на мъжкото население от 1873 година ''Черешница'' (''Tzérechnitza'') е посочено като село в Костурска каза със 160 домакинства и 550 жители [[българи]].<ref>Македония и Одринско. Статистика на населението от 1873 г., Македонски научен институт, София, 1995, стр. 108-109.</ref> Между 1896-1900 година селото преминава под върховенството на [[Българска екзархия|Българската екзархия]]<ref>Илюстрация Илинден, 1936, бр.79, стр.1</ref>. Според статистиката на [[Васил Кънчов]] („[[Македония. Етнография и статистика]]“) в [[1900]] Черешница има 520 жители [[българи]] християни.<ref>[http://www.promacedonia.org/vk/vk_2_43.htm Кънчов, Васил. Македония. Етнография и статистика, София, 1900, стр. 265.]</ref>
 
{{източник|В 1900 година|2014|11|28}} всички жители на Черешница минават под върховенството на [[Българска екзархия|Българската екзархия]]. По данни на секретаря на Екзархията [[Димитър Мишев (публицист)|Димитър Мишев]] („[[La Macédoine et sa Population Chrétienne]]“) в [[1905]] година в Черешница има 640 българи екзархисти и функционира българско училище.<ref>Brancoff, D.M. La Macédoine et sa Population Chrétienne, Paris, 1905, pp. 182-183.</ref>
 
[[Файл:Polykeraso-old-house-facade.jpg|дясно|мини|250п|Стара къща в Черешница.]]