Разлика между версии на „Преображенски манастир“

редакция без резюме
м
През средновековието Преображенският манастир е бил разположен на около 400-500 метра южно от сегашното си местонахождение. Първоначалното място на манастира е изоставено след разрушаването му по време на завладяването на [[Търново]] в края на 14 в. След падането на [[България]] под османско робство манастирът е неколкократно опожаряван и плячкосван от османците, а впоследствие е разрушен напълно.
 
На сегашното си място Преображенският манастир е възстановен през [[1825]] г. от рилския монах отец [[Зотик]], който през 20-те и 30-те години е игумен на манастира. Строежът на главната църква започва през [[1834]] г. и е възложен на [[Димитър Софиянлията]]. Заради участието си във [[Велчова завера|Велчовата завера]] от 1834-1835 г. майсторът е обесен от турците и с довършването на църквата, което става през същата [[1837|1835]] г., се заемазаемат Уста [[Кольо Фичето]] и уста Иван Бърната. Интериорът и външните стени на храма са украсени със стенописи в периода 1849-1851 г. от големия български художник [[Захарий Зограф]] от [[Самоков]]. Строителство в Преображенския манастир продължава активно до [[1863]] г., когато под ръководство на Кольо Фичето се издигат цялото югоизточно крило с малката гостна и големия вход (1857 г.), камбанарията с часовника (1861 г.) и малката църква "Благовещение" (1863 г.). Заедно с някои постройки, градени след [[Освобождението]], Преображенският манастир добива познатия си днес вид.
 
Още по времето на отец Зотик Преображенският манастирът се превърнал в едно от главните културни и революционни средища в Търновско. От [[Велчовата завера]] през [[1835]] г. до [[Априлското въстание]] през [[1876]] г., е подслон за много революционни дейци - [[Филип Тотю]], [[Ангел Кънчев]], поп [[Харитон Халачев]] и др. В манастира се замонашва сподвижникът на [[Васил Левски]] - отец [[Матей Преображенски]], а и самия Дякон неведнъж е намирал убежище в манастира. Преображенската света обител е играла важна роля в борбата на българския народ за църковна и национална независимост. През годините на [[Руско-турска освободителна война|Руско-турската освободителна война]] манастирът е превърнат в [[болница]]. За благодарност след Освобождението руските войни подаряват на манастира камбаните, полилеите и богослужебни книги за църквата.
Стенописите в църквата са дело на бележития представител на самоковската живописна школа [[Захарий Зограф]] и датират от 1849-1851 г. Наред със славянските просветители св. св. [[Кирил и Методий]], Захарий Зограф си рисува автопортрет, а храмовата икона "Преображение Господне" носи негов автограф. Твърде интересна е голямата сцена "Страшният съд" на източната стена в притвора, на която грешните мъже и жени са изобразени в граждански костюми, а врачките и лечителките - в селски народни носии. Забележителна е сцената "Колелото на живота", изписана на външната южна олтарна стена, която третира в религиозно-философски аспект естественото развитие на човешкия живот.
 
Църковният иконостас е създаден през [[1838]] г. според запазения контракт с първомайстор Никола Фичев от групанего майстории резбариучителя му в резбарството Станю Марангозина от тревненскатаБелица, но и двамата по това време вече трайно са се установили резбарскав школаТърново. Иконите по него са дело на Захарий Зограф и [[Станислав Доспевски]]. Някои от иконите са: "Архангел Михаил", "Св. Богородица Милующа", "Христос Вседържител", "Преображение", "Йоан Предтеча", "Св. Андрей" и др.
 
Преображенският манастир разполага с библиотека и музейна експозиция, които съхраняват книжа, исторически документи, ценни средновековни български книги и икони, както и други произведения на приложното изкуство.
==Източници==
* Стефанов, П., йером. Библиотеката на Преображенския манастир. - Език и литература, 1981, № 4, с. 90-103.
* Тулешков, Н. Първомайстор Никола Фичев - живот и творчество (1880 - 1881). - В:Първомайстор Никола Фичев творец на Възраждането. С., 2001, 29 - 30.
* Тулешков, Н. Архитектура на българските манастири. С., 1988.
 
== Външни препратки ==
Анонимен потребител