Любимец: Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Ред 26:
През [[траки]]йско време — от 3-то до 1-то хилядолетие преди новата ера, този край постига възход, който го поставя на едно ниво със Средиземноморската култура. По онова време районът е обитаван от тракийското племе [[одриси]], запазило най-дълго етнически облик, създало държавна организация и висока материална и духовна култура.
 
Първите сведения за съществуването на селището са от 1573 година, когато то е споменато под името '''Хебитче''' в пътните бележки на австриеца [[Якоб фон БетцекБецек]]. Известно е с наименованието '''Хебебдже''' или '''Хебибчево''', което според местна легенда идва от името на някой си Хебиб ага, в чиито владения попада селото. Според сведения от 1688 година по онова време в него има пощенска станция и пункт за смяна на конете (''мензил'') на османския път от [[Одрин]] към [[Харманли]]. През 1906 година селото е преименувано в Любимец, превод на турското Хебиб.<ref>{{cite journal | last = Бонев | first = Боньо | year = 2007 | title = Сплотеност и тачене на традицията | journal = Везни | volume = 7 | pages = 29-30 | issn = 0861606X}}</ref>
 
На 29 април 1948 г. въоръжен отряд, включващ войници от граничния участък в Свиленград, милиционери от преносима рота, намираща се в Свиленград за подсилване на граничната охрана, милиционери от Околийското управление на милицията в Свиленград и 2 оперативни работници от Държавна сигурност, е направил засада в местността Кандамуновия кладенец в землището на село Сива река. Там е заловена група от 20-на човека, сред които и 12-годишни деца — ученици от местната гимназия. Групата предварително е организирана от провокатори на Държавна сигурност и всички бегълци са разстреляни за назидание на населението — да се спрат бягствата в съседна Гърция. Гробовете на убитите не са известни.