Шарлот Бронте: Разлика между версии

На 29 юли 1913 г. лондонският вестник "Таймс" публикува четири писма,които Шарлот е написала до Константин Хегер, след напускането на Брюксел през 1844. Написани са на френски, освен един постскрипт на английски. Те разчупват досегашната преобладаваща представа за Шарлот като християнски мъченик и защитник на женските права. Такава представа за нея създават повечето от биографите ѝ, започвайки от тази на Елизабет Гаскел. Писмата показват едностранна кореспонденция. Хегер не им е отговорил. Писмата разказват за любовта ѝ към женен мъж и са интерпетираниинтерпретирани по множество различни начини. Писмата се смятат за собствена литературна драматизация и изразяват благодарност.

Известната английска специалистка Катлийн Тилътсън започва своята студия за "Джейн Еър", като заявява, че това не е роман за съвременния живот в Англия или за един по-ранен период, който хвърля светлина върху съвременния живот на авторката. К. Тилътсън описва също "Джейн Еър" като "любовна история", подобна на приказката за Пепеляшка, с тайственитайнствени елементи от приказката за Синята брада; като автобиография, която покрива период от едно " нещастно детство до щастлива женитба". Други критици подчертават, че по същество романът е силно повлиян от романтическатаромантичната традиция, която се интересува от преживяванията на ярки личности, и от готическия роман с неговите тайнствени, но все пак обясними случки. Неколцина критици изтъкват също, че по същество "Джейн Еър" е близък до тъй наречения "роман на изграждането", който проследява оформянето на даден характер. Интересен факт е, че когато се появява романът, срещу него се чуват и гласове на простестпротест. Списание "Крисчън Римембрънсън" заявява, че романтътроманът пламти от "морално якобинство". Тази крайна реакция е необяснима за повечето хора от нашето време. С оглед на историческата гледна точка можем да разберем, че той наистина съдържа неща, които са "революционни". Сред тях на първо място е образът на неговата героиня. Самата идея, че Джейн се влюбва в човек над нейното социално положение, е скандална и революционна. Джейн е силна личност. И силата превръща тази дребна и обикновена жена в привлекателно и желано същество. Едно от забелицителнитезабележителните постижения на Шарлот Бронте в "Джейн Еър" е, че тя успява да оркестрира основните тоналности на произведението- реалистичното и романтичното- по такъв начин, че те да са в съзвучие. Съществува една студия на английския литератор  Дейвид Лодж, озаглавена "Огън и Еър: Войната на земните стихии у Ш. Бронте" (Еър на английски е омоним на думата "въздух"). В нея той разглежда употребата на някои думи от природните стихии в романа (като "огън", "въздух", "вода" и други) и убедително доказва тяхната връзка с основната тема на романа на нивото на ежедневното и познатото, как естествено се преминава от едното към другото, като се запазва тоналността на творбата. Това е още едно доказателство, че Шарлот Бронте не е един неорганизиран спонтанен талант, а творец със съзнание за изискванията на професионалното майсторство.