Астрометрия: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Редакция без резюме |
|||
Ред 1:
астрометрия
Терминът астрометрия образуван от две гръцки думи, които означават "звезда" и "измерване". Основните цели на изследването включва неговите геометрични, динамични и кинематични свойства на небесните тела, т.е., локализиране космически обекти и тяхната скорост на вектора в даден момент.
Има няколко астрометричното параметри като: небесните екваториалните координати, правилното движение, Ректасцензия и деклинация, радиалните скорости, паралаксите.
По време на астрометричното учени-изследователи може да се съди от теглото и възрастта на космическото тяло, местоположението на тялото, абсолютната светимост на тялото, класификацията на семейството на небесно тяло, наличието или отсъствието на другарите си, физични свойства и вътрешната структура на тялото, както и друга информация за разходите, които могат да помогнат в разработването на други раздели astronomii.Astrograf
Астрометричното знания могат да бъдат класифицирани в няколко раздела: фундаментални астрометрия, астрометрия и практическо обучение на въртенето на Земята.
Фундаментални астрометрия.
Фундаментални астрометрия заемат определени координатни системи за най-точни измервания на позицията и движението на небесните обекти. Такава координатна система може да бъде разделена на динамична (определена въз основа на елементите на орбитата на нашата планета около Слънцето) и (кинематичен системата е свързана към обекти с добре известни подходящи предложения). Използва рано активно динамична система на Екваториална координира с произхода на пролетното равноденствие да е показал, че са неефективни поради действието на шествието, оста на движение на въртене вътре в Земята, смущенията от органите на Слънчевата система обикалят около Земята и кимане на земната кора. Както и тази система не отговаря на едно от основните параметри - инерциална.
В това отношение съвременните учени предпочитат кинематична референтна система. Един от ICRF на системи - измерена в радиото, в тази система извън- галактични обекти в небето са основните, и той се счита за квази-инерциална. И други системи HCRF - измерена в оптичния диапазон и е свързана с изследване на система ICRF.
Фундаментални стоките е от решаващо значение за всяка координатна система.
Практически астрометрия.
Практически астрометрия е била инсталирана, използвайки системата за координиране определя от местоположението и движението на астрономически обект, организирането на наблюдения и обработка на знания, получени по този начин, се определи точността на изследванията.
Каталогизиране на най-голям брой на небесните тела и подготовката на фотографски карти, които са основните цели на преразглеждането на небето, тъй като са практични заслуги астрометрия.
Изследването на въртене на Земята.
Изследването на движението на повърхността на Земята и нейната кора е много тясно свързан с изпълнението на астрометричното задачи, като все астрометричното наблюдения са само на повърхността на нашата планета. Много процеси оказват влияние върху движението на всяка точка от повърхността на Земята, и параметри въртенето на Земята също се променят с времето. Чрез процесите, засягащи движението на всяка точка от повърхността на планетата, са нутация, процеси и забавя въртенето на Земята, полярна движение и литосферни плочи, както и като неравномерност на часовника в гравитационното поле. Гравитацията е един от методите, които са полезни за изследване на въртене на Земята.
Въртенето на Земята до средата на 19 век, използван активно в астрометрия за изясняване на географските координати и измерване на времето. На сегашния етап на астрометрия интересно решение на обратната въпрос: използвайки законите на време, за да проучи въртенето на Земята, както и в резултат на глобалната спътникова навигация, за да проучи колебанията в земната кора.
История астрометрия.
All астрономически познания от началото на 19 век, до голяма степен се състои от астрометричното. Основният интерес астрометрия участва в разработването на звездни каталози. Първият схематично картата на небето се състои в древен Китай учени астроном Shi Shenem, и първата астрометричното каталога на Hipparchus създаден в древна Гърция. Наблюдение на небесните тела и тяхното познаване на точното място сервира на практическите нужди на хората, тъй като преди това не е имало компас, не часа.
Астрометрия е широко изследван в Средновековието в арабския свят. Най-известните учени на времето може да се отдаде на Ал Бируни, Ал Battani, Улугбег. Точно по това време на Изток бяха направени големи открития, които са от решаващо значение за развитието на астрометрия и астрономията като цяло.
От края на 20-ти, поради подобряване на технологиите и радиационни детектори век астрометричното проучвания са закупили нов обрат.
Основните задачи на съвременната астрометрия
Първоначално астрометричното данни за позицията и движението на небесните обекти, предназначени за плаване и изясняване местно време.
Сега основните задачи на астрометрия са:
- Формиране на съвременна звезда каталога отговарят на новите критерии за универсалност, за наблюдения
- Изучаването на параметрите на най-голям брой астрономически обекти и създаването на перфектната карта на небето,
- Подобряване на ITRS координатна система,
- Уточняване на параметрите на теорията на относителността,
- Натрупване на знания за ефекта на microlensing
- Непрекъснато наблюдение на небесните тела да подобри теории за движението на Земята и Слънчевата система като цяло.
Методи астрометрия.
Астрометричното наблюдения.
Размер (брой лъчи от точков източник на единица площ за единица време), координати (позиции на звездите), и спектралния състав (разпределение на дължината на вълната на фотони от източника) са ключови показатели за астрометричното наблюдения на източник точка на светлината. Съответно, наблюденията, направени по тези параметри, наречени фотометричен, астрометричното и спектроскопия. Тези наблюдения са взаимно допълващи се и необходими, за да се определи параметрите на астрометричното.
Астрометричното инструменти.
Най-важните инструменти в астрометричното проучвания са:
1. Classic astrograph (рефрактор). Този инструмент се използва за създаване на изглед към небето и да направите снимка на небесно тяло. Той става популярен с появата на края на 19 век фотографии.
2. Шмидттелескоп (catadioptric телескоп). Този инструмент се използва и от учени, за да направи преглед на небето, но в сравнение с класическия astrograph Шмидттелескоп голяма бленда и зрително поле.
3. дългосрочен astrograph (рефрактор). Този инструмент се използва за измерване на паралакса и в сравнение с класическия astrograph, той вече няма да се увеличи.
4. транзитно инструмент (рефрактор). Използва се за изследване на космическото тяло в тях прехвърляха небесен меридиан. Tool върти само около хоризонтална ос, в източната посока - запад.
5. меридиан кръг. Този инструмент може да се използва за определяне на екваториалните координати на небесен обект чрез преминаване на меридиана и им дава възможност да се определи своя упадък
'''Астрометрия''' е дял на [[астрономия]]та, който изучава методите за определяне на точните позиции на космическите тела, както и астрометричните инструменти за целта. Астрометрията е най-стария дял на астрономията, като първите звездни каталози са съставени в [[Китай]] (IV в. пр.н.е) и [[Древна Гърция]] ([[Хипарх]], II в. пр.н.е)
| |||