|
==Именици==
путки
Именици са [[Антон]], Антония — (старо римско родово име, означаващо „безценен, неоценим, който няма цена“),Антоана, Антоанела, Антоан, Антоанета, Антонина, Андон, Андония, Доника, Дончо, Донка, Дона, Драгостина, Тончо, Тонка, Тонко, Тоня, Тони.
==<nowiki/>==
==Православна църква==
Православната църква почита паметта на Свети Преподобния Антоний Велики на 17-ти януари. Свети Антоний е роден през 251 година след Христа в Среден Египет, в семейство на заможни и благочестиви родители. Останал сирак на 20 годишна възраст, той раздал наследството си на бедните и се заселил в изсечена в скалите египетска гробница.<ref>[http://calendar.dir.bg/inner.php?eid=7997 Календар - Антоновден]</ref>
==Народно поверие==
===Легенда===
Легендата разказва, че една нощ през отворите ѝ минали всевъзможни гадини и зверове — змии, скорпиони, лъвове, леопарди, вълци, мечки и бикове. Всички те нападнали Антоний и му нанесли жестоки рани. Изведнъж обаче изчезнали. През пролуката на тавана Антоний бил озарен от светлина, която излекувала раните му. Почувствал небесната помощ той попитал:
:„Къде беше Исусе ? Защо не се появи отначало, за да изцериш моите рани ?“.
:И тогава се чул глас: „
:Аз бях тук Антоний, но чаках да видя твоето мъжество. И сега, понеже храбро се бори, аз всякога ще ти помагам и ще те направя именит по целия свят“.
След случилото се светецът се преместил от другата страна на река Нил и заживял в изоставена постройка в планината, на която зазидал входовете и изходите. В пълно усамотение и мълчание прекарал 20 години от живота си. За постъпка си бил възнаграден със способността да лекува. Излекуваните съветвал да благодарят не на него, а само на Бога.
Починал на 105 годишна възраст, на 17 януари 356-та година.<ref>[http://www.praznuvam.com/news/?p=1182 Антоновден]</ref>
===Народни вярвания===
В народния светоглед на българите [[Свети Антоний]] и [[Атанасий I|Свети Атанас]] са тясно свързани — счита се, че са двама братя-[[ковач]]и и някъде ([[Попово|Поповско]]) празниците им се означават с общото название ''сладки и медени''; а в [[Пирин]]ско се вярва, че всички болести се събират на Антоновден, а на следващия ([[Атанасовден]]) тръгват по хората. В [[Разград]]ско (където празникът е известен и като Лелинден заради табуираното име на болестта — леля)има обичай две медени питки да се дават на съседи, а третата остава на тавана за чумата („за лелята“, за „боля̀та“). На този ден жените не предат, не плетат, не варят боб и леща, за да не разсърдят чумата, шарката и "синята пъпка". Антоновден и Атанасовден [[18 януари]] са един след друг и се честват като празници на ковачи, железари, ножари, налбанти.
==Традиции==
Според българската народна традиция Антоновден се празнува за предпазване от болести. На този ден жените не бива да шият и плетат, защото се вярва, че ако се убодат няма да зарасне лесно. Не варят боб и леща, за да не се разболеят децата от шарка. Месят се обаче специални содени питки, които се раздават за здраве на роднини и приятели. Една питка задължително се закача на тавана. Тя се нарича „за белята“ или „за лелята“, т.е за чумата. Затова и Антоновден е известен още като Лелинден.
==Виж също==
[[Атанасовден]]
==Външни препратки==
[http://www.imen-den.net/imenni-dni.php?mesec=1&den=17 Именни дни]
==Източници==
<references />
|
