Макрий Негриев: Разлика между версии

Няма точни сведения за живота на Негриев през следващите около 30 години, но се предполага, че се е занимавал с украса на [[капител]]и на църковни колони. Около [[1856]] г. Макрий Негриев украсява капителите на колоните в преддверието на [[София|софийската]] църква [[Света Неделя (София)|„Света Неделя“]] със специална смес от вар, памук и зехтин, наречена ''кюлюм''. Предполага се, че негово дело са капителите и иконостаса на пазарджишката църква „[[Успение Богородично (Пазарджик)|Успение на Пресвета Богородица]]“ и пловдивската „[[Света Неделя (Пловдив)|Света Неделя]]“, както и украсата на някои турски сгради.<ref name="eiib">Енциклопедия на изобразителните изкуства в България, том 2, Издателство на БАН, София, 1987</ref> Според някои учени Макрий и братята му [[Гюрчин Негриев|Гюрчин]] и [[Траян Негриев|Траян]] са автори наизработили иконостаса в [[пловдив]]ската църква „[[Света Неделя (Пловдив)|Света Неделя]]“, който е един от най-големите от [[Българско възраждане|Възраждането]], с ценна дърворезба.<ref>{{cite book |title= Очерци из историята на Пловдив, част 1 |last= Шивачев|first= Стефан|authorlink= |coauthors= Александър Пишев|year= |publisher= Издателство на Община Пловдив, Исторически музаей и Историческо дружество в Пловдив|location= Пловдив|isbn= |pages= 18|url= |accessdate=}}</ref> ТеНа сатях се изпълнителиприписва и на релефната украса на капителите –в тънкатази художествена работа, наричана по онова време „кюлюмджиийство”църква.<ref>{{Цитат уеб | уеб_адрес = http://www.plovdivskamitropolia.bg/hramove/692-hram-sveta-nedelya-gr-plovdiv.html | заглавие = Храм „Света Неделя“ гр. Пловдив | достъп_дата = 10 април 2014 г | фамилно_име = | първо_име = | дата = | труд = | издател = www.plovdivskamitropolia.bg | език = | цитат = }}</ref>

РазличнитеНа източнициот 15 юни 1885 г. [[Йоаким Груев]] пише до [[Васил Стоянов]]: „Макрий Негриев от Галичник (Дебърско) бил шарач (накасчия) и живописец; той нашарил зданието на [[Хъвзъ паша|Хамзи паша]] и църквата [[Света Богородица (Пловдив)|„Св. Богородица“]] и [[Света Неделя (Пловдив)|„Св. Неделя“]] в Пловдив. Умрял в 1859 у [[Пазарджик]], дето шарил джамията.“<ref>[[Асен Василиев|Василиев, А.]] Български възрожденски майстори: живописци, резбари, строители. С., 1965, 214.</ref> Различни издания обаче посочват различнии други годинидати на смъртта на Негриев: -било 1859 година,<ref>Българската възрожденска интелигенция (енциклопедия), ДИ „Д-р Петър Берон“, София, 1988, стр.450.</ref><ref name="eb" /> било след 1862 година<ref name="eiib" />, или презбило 1863 година. Погребан е в църквата „Успение Богородично“ в Пазарджик.<ref>{{cite book |title= Панорама на възрожденските приложни изкуства |last= Ангелов |first= Валентин Ангелов |authorlink= |coauthors= |year=1998 |publisher= Академично издателство „Проф. Марин Дринов“|location= София|isbn= |pages=34 |url= |accessdate=}}</ref> Четиримата му синове са зографи - [[Христо Макриев]] (1841 - 1893), [[Исай Макриев]] (1843 - 1881), [[Кузман Макриев]] (1844 - 1899) и [[Серафим Макриев]] (1845 - 1869).<ref>Милчева, Христина. Разговор за дърворезбата, Издателство Отечество, София, 1989, стр. 40.</ref>