Отваря главното меню

Промени

125 байта изтрити ,  преди 4 години
м
премахнах повторение
Първоначално Негриев работи като помощник на [[Петър Филипов|Петър Филипович - Гарката]], чийто зет е. През 1824-25 година под негово ръководство той взема участие в резбоването на иконостаса на църквата [[Свети Спас (Скопие)|„Свети Спас“]] в [[Скопие]]. Сред стилизираната растителност на иконостаса майсторите Гарка, Макрия и Марко от Гари издълбават свои [[автопортрет]]и и под тях има надпис.<ref name="vasiliev" />
 
{{цитат|Перви майстор [[Петър Филипов|Петре Филипович]] от [[Гари]], Макриа от Галичник, Марко<ref>Марко е брат на Петре</ref> от Гари, [[Дебрани]] от Мала река 1825.<ref>Василев[[Асен Василиев|Василиев, Ас.]] и Божинов, Ник., „Резбите от иконостаса на църквата Св.Спас - Скопие“ стр. 13 Библиотека "Български старини в Македония" - София 1942</ref>}}
По същото време Негриев работи таванска дърворезба в конака на [[Хамзи паша]] в село [[Бардовци]], Скопско. Доволен от изпълнението на поръчката, пашата награждава Негриев и му възлага резбата и на [[Чарши джамия]] в [[Пазарджик]].<ref name="eb">Енциклопедия „България“, том 4, Издателство на БАН, София, 1984, с. 551.</ref>
 
През 1829 - 1835 г. Макрий Негриев работи по резбата на [[Бигорски манастир|Бигорския манастир]]. Впоследствие се отделя от резбарската тайфа на Филипов и работи самостоятелно. Негово дело е иконостасът на църквата „[[Свети Никола (Прищина)|Свети Никола]]“ в [[Прищина]].
 
Няма точни сведения за живота на Негриев през следващите около 30 години, но се предполага, че се е занимавал с украса на [[капител]]и на църковни колони. Около [[1856]] г. Макрий Негриев украсява капителите на колоните в преддверието на [[София|софийската]] църква [[Света Неделя (София)|„Света Неделя“]] със специална смес от вар, памук и зехтин, наречена ''кюлюм''. Предполага се, че негово дело са капителите и иконостаса на пазарджишката църква „[[Успение Богородично (Пазарджик)|Успение на Пресвета Богородица]]“ и пловдивската „[[Света Неделя (Пловдив)|Света Неделя]]“, както и украсата на някои турски сгради.<ref name="eiib">Енциклопедия на изобразителните изкуства в България, том 2, Издателство на БАН, София, 1987</ref> Според някои учени Макрий и братята му [[Гюрчин Негриев|Гюрчин]] и [[Траян Негриев|Траян]] са изработили иконостаса в [[пловдив]]ската църква „[[Света Неделя (Пловдив)|Света Неделя]]“, който е един от най-големите от [[Българско възраждане|Възраждането]], с ценна дърворезба.<ref>{{cite book |title= Очерци из историята на Пловдив, част 1 |last= Шивачев|first= Стефан|authorlink= |coauthors= Александър Пишев|year= |publisher= Издателство на Община Пловдив, Исторически музаей и Историческо дружество в Пловдив|location= Пловдив|isbn= |pages= 18|url= |accessdate=}}</ref> На тях се приписва и релефната украса на капителите в тази църква.<ref>{{Цитат уеб | уеб_адрес = http://www.plovdivskamitropolia.bg/hramove/692-hram-sveta-nedelya-gr-plovdiv.html | заглавие = Храм „Света Неделя“ гр. Пловдив | достъп_дата = 10 април 2014 г | фамилно_име = | първо_име = | дата = | труд = | издател = www.plovdivskamitropolia.bg | език = | цитат = }}</ref>
 
На от 15 юни 1885 г. [[Йоаким Груев]] пише до [[Васил Стоянов]]: „Макрий Негриев от Галичник (Дебърско) бил шарач (накасчия) и живописец; той нашарил зданието на [[Хъвзъ паша|Хамзи паша]] и църквата [[Света Богородица (Пловдив)|„Св. Богородица“]] и [[Света Неделя (Пловдив)|„Св. Неделя“]] в Пловдив. Умрял в 1859 у [[Пазарджик]], дето шарил джамията.“<ref>[[Асен Василиев|Василиев, А.]] Български възрожденски майстори: живописци, резбари, строители. С., 1965, 214.</ref> Различни издания обаче посочват и други дати на смъртта на Негриев: било 1859,<ref>Българската възрожденска интелигенция (енциклопедия), ДИ „Д-р Петър Берон“, София, 1988, стр.450.</ref><ref name="eb" /> било след 1862<ref name="eiib" />, било 1863 година. Погребан е в църквата „Успение Богородично“ в Пазарджик.<ref>{{cite book |title= Панорама на възрожденските приложни изкуства |last= Ангелов |first= Валентин Ангелов |authorlink= |coauthors= |year=1998 |publisher= Академично издателство „Проф. Марин Дринов“|location= София|isbn= |pages=34 |url= |accessdate=}}</ref> Четиримата му синове са зографи - [[Христо Макриев]] (1841 - 1893), [[Исай Макриев]] (1843 - 1881), [[Кузман Макриев]] (1844 - 1899) и [[Серафим Макриев]] (1845 - 1869).<ref>Милчева, Христина. Разговор за дърворезбата, Издателство Отечество, София, 1989, стр. 40.</ref>
 
== Бележки ==