Отваря главното меню

Промени

10 байта изтрити ,  преди 4 години
м
редакция без резюме
[[Картинка:Moon_Dedal_crater.jpg|thumb|right|275px|Снимка на кратера [[Дедал (кратер)|Дедал]] на повърхността на [[Луна]]та, заснет от екипажа на [[Аполо ]] през [[1969]] г. Намира се близо до центъра на обратната страна на Луната и има диаметър 93 km.]]
 
'''Астрономията''' е [[наука]], изучаваща движението, строежа и развитието на [[небесно тяло|небесните тела]] и цялата [[Вселена]]. Предмет на изучаване са системите и явленията извън пределите на [[земна атмосфера|земната атмосфера]] като [[Слънце]]то, [[планета|планетите]], [[астероид]]ите, [[комета|комети]]те, [[метеорит]]ите, [[космическо пространство|космическото пространство]], [[звезда|звездите]], [[галактика|галактиките]] и др.
 
Астрономията е една от най-древните [[естествени науки]]. Доисторическите култури са оставили след себе си такива артефакти с астрономическо предназначение като [[Стоунхендж]]. А първите цивилизации на [[Вавилон|вавилонците]], [[Древна Гърция|гърците]], [[Китай|китайците]], [[Индия|индийците]] и [[маи]]те са провеждали методични наблюдения на нощното небе. След изобретяването на [[телескоп]]а, развитието на астрономията се ускорява значително. Исторически астрономията е включвала [[астрометрия]], навигация по звездите, наблюдателна астрономия, създаване на [[календар]]и, и дори [[астрология]]. В наши дни професионалната астрономия често се възприема като синоним на [[астрофизика]]та.
 
През 20-и век астрономията е разделена на два основни клона — наблюдателна и теоретична. Наблюдателната астрономия има за цел получаването на данни за небесните тела чрез различни методи на наблюдение, които след това се анализират чрез законите на физиката. Теоретичната астрономия изучава процесите, протичащи във Вселената, които биха могли да обяснят получените от наблюдателната астрономия данни. За целта се разработват [[математически модел]]и и се извършват [[компютърна симулация|компютърни симулации]]. Тези два клона се допълват взаимно: теоретичната астрономия търси обяснение на наблюдаваните явления, а наблюдателната астрономия се използва за проверка на теоретичните хипотези. Освен това астрономическите наблюдения предоставят важна информация, позволяваща проверка на фундаменталните [[теория|теории]] във [[физика]]та — например [[обща теория на относителността|общата теория на относителността]].
 
Астрономията е една от най-древните науки, използващи [[научен метод|научния метод]] още по времето на [[Древна Гърция]]. Тя е една от малкото науки, в която непрофесионалистите продължават да играят активна роля, особено при откриването и изучаването на краткотрайни явления. Астрономите-любители са допринесли в значителна степен за извършването на важни астрономически [[откритие|открития]].
Астрономията не бива да се бърка с [[астрология]]та. Макар че двете имат общ произход и боравят със сходни понятия, те са коренно различни.<ref name="new cosmos">{{cite book|first=Albrecht |last=Unsöld|coauthors=Baschek, Bodo; Brewer, W.D. (translator)|title=The New Cosmos: An Introduction to Astronomy and Astrophysics|year=2001| location=Berlin, New York|publisher=Springer|isbn =3-540-67877-8}}</ref>
==Етимология==
Терминът идва от [[гръцки език]] αστρο-νομία и е образуван от древногръцките думи „астрон“ ({{lang-grc2|ἄστρον}}) — „звезда“ и „номос“ ({{lang-grc2|νόμος}}) — „закон“ или „култура“ и дословно означава — „закон на звездите“.
 
==История на астрономията==
Измерването на звездния [[паралакс]] на близките звезди дава необходимата информация за определяне на скалата, която е необходима за оценка на разстоянията във Вселената, а оттам и за оценка на свойствата на по-отдалечените звезди като се прави аналогия с по-близките. Измерването на радиалната скорост и собствените движения на звездните системи показва [[кинематика]]та им в рамките на нашата галактика [[Млечен път|Млечния път]]. Данни от астрометрията се използват и за определяне на разпределението на [[тъмна материя|тъмната материя]] в галактиката.<ref>{{cite web|url=http://www.astro.virginia.edu/~rjp0i/museum/engines.html|title = Hall of Precision Astrometry|publisher = University of Virginia Department of Astronomy|accessdate = 10 August 2006}}</ref>
 
През 90-те години, астрометрията използва техника на измерване на [[Доплеров ефект|Доплерово отместване]] за откриване на големи [[екзопланета|екзопланети]] около някои от близките звезди.<ref name="Wolszczan">{{cite journal| author=Wolszczan, A.; Frail, D. A.| title=A planetary system around the millisecond pulsar PSR1257+12| journal=Nature| year=1992| volume=355| issue=6356|pages=145–147| doi= 10.1038/355145a0| ref=harv| bibcode=1992Natur.355..145W}}</ref>
 
===Астрономически инструменти===
==Теоретична астрономия==
[[Картинка:Ant Nebula.jpg|thumb|right|260px|[[Звездна еволюция]]: Планетарна мъглявина с вид на мравка, заснета от [[Хъбъл (космически телескоп)|Хъбъл]]). Газът, изпуснат от умиращата звезда в центъра, поражда симетрични форми.]]
Теоретичната астрономия изучава процесите, протичащи във Вселената, които биха могли да обяснят получените от наблюдателната астрономия данни. За целта се разработват аналитични и [[математически модел]]и и се извършват [[компютърна симулация|компютърни симулации]]. Аналитичните модели на даден процес дават по-добър поглед върху протичащите процеси, докато компютърните симулации могат да разкрият съществуването на феномени и ефекти, които иначе биха останали неизвестни.<ref>{{cite journal|first=H.|last=Roth|title=A Slowly Contracting or Expanding Fluid Sphere and its Stability|journal=Physical Review |volume=39|issue=3|pages=525–529|year=1932|doi=10.1103/PhysRev.39.525|ref=harv|bibcode = 1932PhRv...39..525R }}</ref><ref>{{cite book|first=A.S.|last=Eddington|title=Internal Constitution of the Stars|publisher=Cambridge University Press|year=1926|url=http://books.google.com/?id=hJW3JbhnFQMC&pg=PA182|isbn=9780521337083}}</ref>
 
Темите, над които се работи в теоретичната астрономия, включват: звездна динамика и [[звездна еволюция]]; формиране и еволюция на [[галактика|галактиките]]; големи образувания от [[материя (физика)|материя]] във [[Вселена]]та; произход на [[космически лъчи|космическите лъчи]]; [[Обща теория на относителността]] и физическа [[космология]] и др. Приложена към астрофизиката, Общата теория на относителността служи като инструмент за оценка на свойствата на големи космически структури, при които гравитацията играе значителна роля в изследваните физически явления и е основата за изучаване на [[черна дупка|черните дупки]] и [[гравитационна вълна|гравитационните вълни]].
[[Файл:Uvsun trace big.jpg|thumb|[[ултравиолетово излъчване|Ултравиолетово]] изображение на [[фотосфера]]та на Слънцето, направено от космическия телескоп TRACE. ''снимка [[NASA]] '']]
 
Слънцето е най-често наблюдаваната звезда. Тя се намира на разстояние около осем [[скорост на светлината|светлинни минути]] и е типично джудже от [[главна последователност|главната последователност]], [[спектрален клас]] G2 V, формирана преди около 4,6 милиарда години. Слънцето не се счита за [[променлива звезда]], но се наблюдават периодични промени в неговата активност, наричани слънчев цикъл. Той е с продължителност от 11 години и се изразява в промяна на броя на [[слънчево петно|слънчевите петна]]. Това са области с температура, по-ниска от съседните им области и наличието им се обяснява с интензивна [[магнетизъм|магнитна]] активност.<ref name="solar FAQ">{{cite web|last = Johansson|first = Sverker|date = 27 July 2003|url=http://www.talkorigins.org/faqs/faq-solar.html|title = The Solar FAQ|publisher = Talk.Origins Archive|accessdate = 11 August 2006}}</ref>
* [[Планетология]]
{{основна|Планетология}}
* Звездна астрономия
{{основна|Звезда}}
Изучаването на [[звезда|звездите]] и тяхната еволюция играе фундаментална роля за разбирането ни за Вселената. Астрофизиката на звездите използва наблюдателна астрономия и теоретични модели за протичащите във вътрешността им процеси.<ref name=Amos7>{{cite book
|last1 = Harpaz
|first1 = Amos