Зафирово: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Редакция без резюме |
|||
Ред 16:
== География ==
Село Зафирово се намира в Силистренска [[област]]:на 35 км. от [[Силистра]] и на 23 км. от Тутракан. От [[1878]] до [[1913]] г. е било [[община]] от състава на Тутраканска околия. По-късно румънските власти запазват [[селище]]то,като централна [[община]]. От [[1922]] до [[1928]] г. в [[село]]то се разполага полицейски участък. От [[1928]] до [[1934]] г., с настъпилите промени в правителствения състав на буржоазна [[Румъния]], [[село]]то става околийски [[център]] ([[Иван Първан]] – сборник ”[[Добруджа]]” – [[1939]] г., издаден в [[Букурещ]]), в чиято околия влизат селата: [[Малък Преславец]], [[Долно Ряхово]] ,[[Дунавец]], [[Пожарево]], [[Богданци]], [[Коларово]], [[Дичево]] и [[Сокол]]. След [[1934]] г. (военния преврат в [[Румъния]]) се пристъпва към ново административно деление по нареждане на министъра на вътрешните работи и [[село]]то остава само, като [[община]]. До [[1 януари]] [[1959]] г. [[село]]то е влизало в състава на Тутраканска околия, след което отново става общински [[център]] до [[5 септември]] [[1984]] г., когато остава [[кметство]] и влиза в състава на [[община]] [[Главиница]]. До [[1942]] г. [[село]]то носи името Сарсънлар; до [[1956]] г. – [[Генерал Зафирово]]. По Букурешкия мирен [[договор]] от [[1913]] г. [[село]]то остава в румънска територия. В [[1940]] г.,съгласно Крайовската спогодба, е върнато в пределите на [[България]]. [[Село]]то е разположено на [[плато]]], обградено от [[дол]]ове. Терена на самото [[село]] е равнинен. По средата на селото има [[низина]], в началото на която има неголяма чешма. Тя дава началото на неголям поток, който се влива в р. [[Дунав]].
<nowiki> </nowiki>Теренът бързо се оттича, като не дава възможност за дълго задържане на <nowiki> </nowiki>валежни води. Подпочвената вода е на средна дълбочина 18-20 м. Началото <nowiki> </nowiki>на пролетта духа предимно западен вятър, познат под наименованието ”черния” (топъл; стопява снеговете и оголва почвата,откъдето идва и наименованието му). Източния вятър е познат под наименованието”пъйряз”(или „проряз” – по-хладен и реже – от тук е и наименованието му).През топлите дни преобладава югоизточния вятър с прозвище”южняк”.Селото има пръснат вид,групирано на отделни махали.Централната част е резултат от сливането на двете махали:холозларската и сарсънларската.Тези две махали са съществували
като самостоятелни до 1924 г.
== История ==
'''''Възникване
и историческо минало '''''Село
Зафирово остава в историята на България с това, че тук, на 06.09.1916 год., в
разгара на Първата световна война, на североизток от селото се разиграва едно
от най-тежките сражения между българи и румънци, известно като Сарсанларски
бой. Трета пехотна софийска дивизия, командвана от генерал Атила Зафиров, спира
и разбива румънската Девета дивизия. При атаката на придвижващите се от
Силистра към порт Туртукай (Тутраканската крепост) румънски части, по заповед
на полковник Атила Зафиров, българските войски пресичат пътя на вражеските
войски и ги обстрелват. В сражението българите проявяват патриотизъм и
саможертва.Един от най-старите пътища, който започва от римската крепост
Негритианис, по-късно българска крепост край село Малък Преславец, минава покрай
западната част на селото. Според картата на Кастория Табула Пеутгерияна тази
стара артерия е свързвала река Дунав с вътрешността на страната – град Преслав.
На мястото на днешното село се е издигала добре уредена римска станция.
Югоизточно от селото има могила, която по произход е тракийска. Предполага се,
че е свързана с живота и бита на най-древните жители на Балканския полуостров –
траките. Тази могила се отнася към тракийските културни ценности на V – IV
век пр.н.е. Археологически разкопки са правени от румънската администрация през
1929 година. Намерени са
глинени съдове и делви с овъглена пшеница. Всичко, което е било намерено е
пренесено в Румъния. В североизточната част на селото са открити останки от
изчезнало селище, отнасящо се към раннославянската епоха. Така Зафирово се
нарежда на трето място между раннославянските селище след селата Попина и Малък
Преславец.<sup>(2)</sup> Селото е възникнало през XVIII век от турските махали
Сарсанлар (прегръдка) и Холозлар (петел) Най-богати, заможни, и влиятелни през първата
половина на XIX век са били турците от рода Амза. Те са
притежавали 4500 дка.земи, пасища и гори. И до днес една от горите на селото се
нарича Амзова гора. Земите им са обработвани, а стадата – отглеждани от българи, които са идвали само за
печалба. Село Сарсанлар е упоменато като махала с 14 православни домакинства.
Към 1828 год., в навечерието на Руско-турската война, селището съществува като
имение на турския ага Алякантар, упоменат в бележките на граф Ланджеран, които
той изпраща на главнокомандващия. През същата война сарсанларчани напускат
селото и се заселват на север. След приключването на войната започва
колонизация от турците и в опустялата махала се заселват група саръци –
военнослужещи, чалмите на които са били жълти, облагодетелствани от султана със
земята на селото. По-късно, след Кримската война през 1856 год., когато ролята
на махалата става все по-голяма, тъй като се намирала на пътя между крепостите
Силистра и Русе, се задължава да ги поддържа и охранява, а също и да им пренася
пощата, се заселва и втората махала – Холозлар. Отглеждането на петли било
наложително. Петлите се ползвали вместо часовници, защото мъжете трябвало да
стават призори, за да охраняват. Населението, което идва от Балкана е било
тясно свързано с национално-освободителното движение. Създаден е таен
революционен комитет от Узун Рачо, Момчо Момчев и Стефан Тодоров. Събират се
суми за съподвижника на Васил Левски – Димитър Калъксъзов, който не веднъж
прехвърля Левски и Ангел Кънчев през селата Малък Преславец и Попина.<sup>(3)</sup>
'''''Икономическо
развитие '''''Село
Зафирово е електрифицирано през 1949 год., радиофицирано през 1954 год. През
1950 год. е създадено Кооперативно стопанство. От 1880 год. до 1918 год. се
развива тухларството и мелничарството. Имало е 12 кераджейки на крайселските
дерета и 2 вятърни мелници, които през 1939 год. са били заменени с валцова
мелница и ярмомелка. Развива се дърводелството, железарството, търговията чрез
пристанището на град Тутракан и земеделието. Българите-балканджии скитали като
гурбетчии, търговци, занаятчии и градинари из Румъния. Днес традиционен отрасъл
е земеделието. Отглеждат се различни култури – ечемик, пшеница, слънчоглед,
царевица, рапица и др. Животновъдството е застъпено предимно в отглеждането на
домашни животни. Днес в селото има една работеща птицеферма'''.'''От няколко години вече няма овцевъдство и свиневъдство. В момента
пчеларството е най-развито в района. Само на територията на селото има над 1000
кошера пчели. В селото има седем хранителни магазина, два – за строителни материали
и един за авточасти''' '''и няколко
заведения'''.''' В Зафирово работят две
фурни за хляб. Селото разполага и със здравна служба, където се помещава и
аптека. В селото ни има две частни фирми за пакетиране на ядки и шест
земеделски кооперации'''.''' За разлика от
много села в областта, в Зафирово имаме бензиностанция и газстанция'''.''' От няколко години работи и асфалтова
база, която осигури прехраната на много семейства в селото. Като цяло е едно от
селата, в които има всичко от първа необходимост. Недостатък на нашето село са
многото изоставени сгради и липсата на инвестиции.
'''''Културно
развитие'''''„Читалището
е искрата, която запалва огнището във всеки дом, зарята, осветяваща сърцата на
хората в миналото, настоящето и към бъдещето.”Далеч назад, в десетилетията, в
утрото на миналият век, в Зафирово, родолюбиви люде създават храм на
българщината и народните традиции – читалище „Христо Ботев”. Дарявайки своите
средства и ентусиазъм, опирайки се на любовта си към българския род и корени,
те мислят само за едно – духовното пробуждане на нацията. През 1901 год. шепа
прогресивни хора хвърлят семената на просветата, запалват големият духовен огън
на културата и просвещението в селото ни. Читалището като средище на обществена
изява и социална дейност от векове е обединявало около себе си сърцати хора,
отдали душите си на самодейността, на изкуството, на творческите пориви, които
винаги са ни будили с огненото си слово и самопожертвователните си дела.
Читалището е място, където широк кръг от хора изучават изкуството и се
занимават с творчество – не професионално, не като служебно задължение, а
защото жадуват да сътворят нещо свое, да отдадат своите мисли, чувства и
енергия на любителското художествено творчество, превърнало се в смисъл на
живота им. Това е средата, където човек се опитва да реализира онази част от
себе си, която поради обстоятелствата на живота е останала в сянка. Когато
говорим за читалище, не можем да не отбележим, че то е привличало и приютявало
хора, без оглед на религиозни възгледи, политически пристрастия, етническа
принадлежност, пол, възраст.На 23.09.1901 год. е основано първото селско
читалище „Орач”. То е било създадено по инициативата на учителя Васил Бъчваров.
Тогава то се е помещавало в училището. Читалище „Орач” е развива широка
просветна дейност и обединява интелигенцията до 1919 година, когато Добруджа е
окупирана от румънските власти. С цел да се романизира българското население в
селото, румънската администрация ликвидира читалищната дейност, българските
книги и училището. Открито е румънско училище. Българският език, традициите и
песните се съхраняват в семействата.На 07.09. 1940 год. селото е освободено от
румъночокойската власт. Тържествено бие селската камбана. Населението ликува.
Възстановени са културно-просветните институции. Старата част на румънската
кръчма е преустроена в селско читалище, наречено с името на поета-революционер
Христо Ботев'''.''' В сградата се помещава
салон със сцена, игрална зала и стая-библиотека. Организирали са се различни
тържества, танцови забави, детски утра, Ботеви вечери и събрания. След 1944
год. читалището разполага вече с библиотечен фонд. Открива се длъжност
секретар-библиотекар. Възстановени са културно-просветните традиции на
Възраждането. Наследеното старо читалище е разширено с допълнителни помещения:
прожекционна кабина и библиотека. През 1950-1960 год. гордост за жителите на
селото и околията е зафировският самодеен смесен хор с ръководител Георги
Николов. През зимният сезон е имало и театрален състав от учители , а техен
ръководител е бил Божин Чалъков. Театърът поставя „Хан Татар”, „Две майки”,
„Албена”, „Боряна”.Всекидневни са били прожекциите на киното. През 1965 год.
със средства на самооблагането е построена нова просветна сграда в центъра на
село Зафирово.От 1975 год. до 1980 год. към читалището е имало битов състав
„Седянка”, участниците на който са били работещите в тогава съществуващият
битов цех. В следващите години е имало различни хорови състави, вокални групи,
битови детски групи и т.н От 1998 год. и до днес се радваме на песните и
наградите на формация „Младостта е в сърцата ни” с ръководител Николай Николов.
От няколко години се радваме и на изявите на танцова формация „Пъстра китка”, а
съвсем отскоро най-малките жители на селото са включени в детски танцов състав
„Изворче”. За кратко е имало школа за латиноамерикански танци, както и състав
за турски фолклор. Културно-просветната дейност и днес достига до всеки жител
на селото чрез изявите на наши и чужди самодейни състави. Вече четири години
към читалищната дейност е включена Школа по изобразително изкуство и керамика с
ръководител Лорета Станева – пенсиониран учител по изобразително изкуство.
Школата е с изключително много участия, награди и призове от конкурси на
общинско, регионално, национално и международно ниво. Рисунките на участниците
са отличени с първи места в НК „Бялата олимпиада и децата”; НК „София – Москва;
България – Русия – вчера, днес и утре” в град София през 2010 година. През 2011
година са извоювани 4 медала и 2 приза. През 2012 год. малките таланти на село
Зафирово извоюват 11 медала, 2 статуетки, 2 плакета, 1 приз, 7 първи места, 6
втори места, 5 трети места и 8 поощрения. За 2013 год. се радвахме на 5 медала,
1 статуетка, 1 плакет, 20 грамоти(3 от тях са за читалището), едно първо място,
4 втори и 4 трети места, 3 специални награди и много предметни награди. За 2014
година също очакваме нашите малки художници и скулптори да ни донесат много
радост и гордост'''.''' Самодейните ни
състави също са гордостта на нашето малко родно кътче. През 2010 год. формация
„Младостта е в сърцата ни” в Международен фолклорен фестивал „Евро фолк – Черно
море 2010”
в гр. Приморско, където получава диплом за съществен принос при съхранението и
развитието на българските традиционни изкуства, както и препоръка за
Европейският шампионат по фолклор „Euro Folk”. Формацията участва и в 12-ти
Международен фестивал за автентичен фолклор. През 2011 год. участва в Общински
прегледи; в III хумористичен фестивал „Сребърна пее и се смее” и в Национален
събор на читалищата в гр. Бяла. През 2012 год. формация „Младостта е в сърцата
ни” взема участие в Осми международен фолклорен фестивал „Сребърна пафта” в гр.
Кюстендил, както и в много регионални прегледи и фестивали. През 2013 год. с
участието си в IV национален фолклорен фестивал „Кехлибарен грозд-2013”- гр.
Харманли, формация „Младостта е в сърцата ни” печели златен медал, както и
Диплом за първа награда'''. '''В този
фестивал танцова формация „Пъстра китка” печели грамоти.<sup>(4)</sup>На
01.10.2008 год. В културното
развитие на селото се включва Сдружение „Роден край – с.Зафирово”. Регистрирано
е като Сдружение в Обществена полза с нестопанска цел. В него вземат участие
хора от различните поколения на селото. Целта му е да популяризира и съхрани
добруджанския фолклор, традиции, обреди и обичаи. Негов председател е Диана
Василева. Сдружение „Роден край – село Зафирово” организира много екскурзии в
България и близките ни съседки. Сдружението разполага с фолклорна група
„Добруджанки”. Групата е за автентичен фолклор и възстановка на стари традиции
и ритуали. До преди две години е имало и младежка група за турски и ориенталски
танци, носеща името „Веселие”, но поради порастването на децата и заминаването
им в гимназии, групата се разпада'''.'''През
септември 2013 год. фолклорна група „Добруджанки” взема участие в Международен
фестивал в град Кавала, Гърция. От 2008 год. досега групата има над 100 грамоти
и дипломи.<sup>(5)</sup>
'''''Образователно
развитие '''''В село
Зафирово предучилищното възпитание се е зародило непосредствено след освобождението
ни от фашистко робство. Първата детска градина за деца от 5 до 7-годишна
възраст е открита през 1949-1950 година. По това време детската градина се е
помещава в частния дюкян на Христо Ламбов и Дачо Стефанов Гатев. Първата детска
учителка в селото се е казва Павлина Арабаджиева. На 01.11.1958 год. е открита
Целодневна детска градина с безплатна храна. За нуждите на децата са били
необходими добри учители. На 40-дневни курсове в град Русе са изпратени две
учителки – Дана Петкова и Николина Стефанова. След обучението си, те се
завръщат и започват работа при много елементарни условия. Децата са спели на
т.нар. нарове, нямали са дори гардеробчета. Обхвата на децата по това време е
бил малък. През 1961 год. се е наложило сградата на детската градина да се
събори. Годината 1965 е щастлива за децата и родителите, живеещи в Зафирово.
Построена е нова детска градина , носеща името ЦДГ „Васил Левски'''”.''' Съществувала е и детска ясла, която
по това време е била отделена от детската градина. За директор е назначена
Боряна Ничева. През 1970 год. тя напуска и за директор е назначена Радка
Герганова. Оттогава и до днес в детската градина се организират празници и
обичаи. Коледуването и лазаруването се провеждат всяка година. Патронният
празник на 19.02 се отбелязва всяка година под различни форми. Организирали са
се и продължават да се организират „Вечери на народната приказка”, „На чаша
чай”, „Аз и мама творим заедно”, „Спортист съм аз” и много други празници,
посветени на сезоните, на майките, на деня на детето'''.''' В детската градина са се помещавали три групи с шест учителя. В
момента работят две сборни групи: II група „Слънчице” (3-5-годишни) и ПГ
„Дъга”(5-7-годишни). Децата са предимно билингви, което затруднява работата на
учителите. Нередовните посещения на децата също допринасят за трудностите в
процеса на работа. В последните години се провеждат много открити ситуации и
обучения на учителите, което обогатява техният опит. Организират се посещения
до Резерват „Сребърна”, където децата наблюдават красивата ни природа,
запознават се с много от представителите на животинския и растителния вид,
вземат глътка въздух и преживяват неповторими емоции. Организират се еднодневни
екскурзии до Свещари, Демирбаба, както и посещения на етнографския музей в гр.
Силистра. Децата често посещават и Историческия музей в селото. С повод или без
повод ежемесечно децата гледат куклен театър. През 2012 година всички детски
градини от община Главиница се включват в европейския проект „Цветята и децата
са различни – слънцето – едно за всички”. Благодарение на този проект, децата
посетиха много от забележителностите на областта. Имаха уникалната възможност
през месец юни 2012 год. да проведат т.нар. синя детска градина за четири дни
във Варна, където игрите и забавленията бяха тяхното ежедневие. Благодарение на
същият проект, ЦДГ „В.Левски” се сдоби с нов лаптоп,проектор и екран, много
дидактични материали за обучение и игри, нови столчета за ПГ, както и
абонаменти за списания и интернет. В момента детската градина се нуждае от
разширяване и цялостен ремонт, за което община Главиница подготви материали за
кандидатстване по проект „Енергийна ефективност” и се надяваме нашите деца да
имат късмета да се радват на физкултурен салон и много други удобства, които са
вече налице във всички останали детски градини в община Главиница. За жалост,
всичко е свързано със средства, а не с въображение и креативност. Въпреки
трудностите, децата изживяват ежедневно емоции. С повод или без повод, с
наличните средства и материали, те участват в различни дейности. Най-активно
вземат участие в читалищната дейност – изработват мартеници, картини от
различни материали, изложби на аранжирани цветя. В двора на детската градина
разиграват драматизации от вече изучени приказки и със старание подготвят
всички празници и обичаи'''.''' Грижи
полагат за природата и за кътовете в занималните. Често посещаваме ателието на
г-жа Лорета Станева, която посреща децата винаги с усмивка и нови творения'''.''' Те са нашите малки птички, на които
ние даваме крила, за да отлетят и да достигнат мечтите си!<sup>(6)</sup>В село
Зафирово се намира Основно училище „Иван Вазов”. В него учат около 200 ученика
от Зафирово и околните села. В Зафирово училище съществува от 1873 година.
Помещавало се е в двора на настоящата църква, след което е било изместено в
центъра на селото в сградата на вече несъществуващото общежитие, а през 1980
год.е построена нова сграда, където и днес учат нашите деца, естествено
многократно подлагана на ремонти. Първият учител в селото е бил Стефан Тодоров
Минчев-Сапунов, завършил Габровската гимназия. На 15.09.1986 год. е официалното
откриване на новата училищна сграда, на целият училищен комплекс, включващ
основен корпус с 12 кабинета, административен корпус, спортна зала с 300 места,
допълнителен корпус с шест кабинета, столова с 200 места, кухненски блок със
сервизни помещения, четири работилници, библиотека, музейна сбирка и
електрофицирана площадка с 1 500 места. През 1986 год. училището става
ЕСПУ – с две паралелки десети клас. Към училището е работило и общежитие,
където са настанявани ученици от съседните села. ЕСПУ „Иван Вазов” съществува
две години, след което става СОУ. През учебната 1993/1994 год. училището
разполага с училищен автобус „Чавдар”(45-местен), който е бил подарък от тогава
съществуващия Ликвидационен съвет. От учебната 1996/1997 год. до днес директор
на училището е г-н Пламен Петков. От учебната 2001/2002 год. то е на делегиран
бюджет. Учителският колектив се състои от 20 учители, от които пет са възпитатели
на полуинтернатни групи, а двама са ресурсни. От учебната 2005/2006 год.
училището става Основно училище „Иван Вазов”. В него се обучават ученици от I
до VIII клас. Полуинтернатни групи имат право да посещават само пътуващите
ученици. На всички пътуващи ученици им се полага топъл обяд, а на учениците от
I до IV клас ползват и безплатна закуска. През лятото и есента на 2008 година в
Основно училище „Иван Вазов” е извършен цялостен ремонт по програма за
регионално развитие на стойност около един милион лева. През учебната 2010/2011
год. много от класните стаи са обновени с нови настилки, чинове и столове. В
училището има система за видео-наблюдение. От месец януари благодарение на
проект на учителката по информационни технологии и математика, учениците се
радват на нова компютърна зала с т.нар. виртуални станции и интерактивна дъска.
Всяка година на 15.09 учебната година се открива официално, с предварително
подготвена програма. Децата от детска градина „В. Левски” също присъстват, за
да поздравят първокласниците. На 20.04 всяка година училището отбелязва своя
патронен празник. Подготвят се много песни и мероприятия. Учениците всяка
година вземат участия в различни конкурси и състезания като: „Ден на
грамотността”; „Чета, пиша, разказвам”; „Пъстър свят – шарен свят”, „Знам и
мога”; много конкурси по изобразително изкуство на различни теми и футболни
турнири. Всяка година учителите организират екскурзии за всички класове'''.''' За средният курс те се провеждат за
пет дни през априлската ваканция, а за по-малките , те са еднодневни или
двудневни.<sup>(7)</sup>
'''''Етнографски
и битови особености '''''Историческият
музей в село Зафирово е единствен в община Главиница. Създаден е през 1987 год.
по инициатива на местното читалище. В него са изложени експонати, свързани с някои
от най-важните исторически събития в региона. Музеят се помещава в едноетажна
сграда в романски стил, намираща се в центъра на селото. Уредник на музея е бил
Румен Липчев, музеен служител от Окръжен музей – гр. Силистра. Днес музея се
стопанисва от Кметство – с. ЗафировоВ първата зала са изложени първобитни
сечива, историческа карта, изработена от немския професор Хазе. На тази карта
са изобразени римски провинции, римски крайдунавски път, както и останки от
тракийската могила, намираща се между селата Сокол и Зафирово'''.''' Втората зала на музея представя
дървени и битови сечива, глинени съдове, битови тъкани престилки, възглавници,
пешкири, мъжко и женско облекло. Фрагментите от керамика са наследство от
неолитното селище 6000 г.пр.н.е.
при с. Малък Преславец''' '''Други
експонати изложени в музея са прабългарски накити и стрели, датиращи от VII –
IX век, намерени също в
село Малък Преславец. Друг експонат в музея е тракийска погребална урна с
остатъци от човешки кости, датиращи от VI – IV век
пр.н.е., която е намерена в
землището на с. Зафирово. В музея се съхранява и икона, която потвърждава
християнската принадлежност на населението'''.'''
Един от най-автентичните експонати е бърдук за съхранение и сервиране на вино и
ракия. Съхранени са и много уреди, които са били част от ежедневието на
българската домакиня. Такива са гребенеца, който е служел за чепкане на вълна;
чакръка, който се е използвал за пресукване на преждата; комбинирани чакрък и
хурка, които са били използвани за получаване на прежда и стойка за съхранение
на вретена. В една от залите, на стената има лавица, върху която са подредени
различни размери бърдуци, с които се е носела питейна вода на нивата.
Добруджанските носии, които се съхраняват в музея на селото са изтъкани от
вълнено сукно, с перпендикулярни ивици или каре. За декорация са били
използвани веревни платки под коляното. Ризите са от памучен кенарен плат, с
оригинални бродерии и задължителен маншет от ръчно изплетена дантела. Върху
част от носиите се усеща румънското влияние. На една от стените в музея виси
портрета на Стоян Тодоров, който е първият възрожденски учител в Зафирово. Той
е учителствал от 1869 год. до 1874 год., след което по настояване на
населението е ръкоположен за свещеник в селото с християнското име поп Стефан.
След смъртта му, той е погребан в двора на настоящата църква. Между експонатите
на музея са щит от пушка, обгорял пистолет, паласка за патрони и ятаган. Има и
шест антични монети, които са били намерени в землището на с.Малък Преславец. На
статив са съхранени три карти. Едната е заснета през 1782 год. от австрийския
капитан Лаутер и на нея са отбелязани селата Орява(с.Долно Ряхово) и Кадъкьой
(с. М.Преславец). Втората карта е изработена от французина Райхи през 1791 год.
На нея са отбелязани селата Косуй (с. Косара) и Орява (с. Долно Ряхово). На
третата карта е изобразена Североизточна България по време на Руско-турската
война през 1828-1829 год. На тази карта селата Малък Преславец и Долно Ряхово
са отбелязани като пристанища. В музея са запазени и няколко лични документи на
Русан Петков, ефрейтор Пенчо Петров Пенев и Димитър Великов Папазов. Всички те
са били участници във Втората световна война.слайд Тук се съдържа и богат
снимков материал от учредяването на ТКЗС, социалистическото съревнование,
самодейни състави към читалището и снимки на изявените тогава футболни отбори.
'''''Етнически
групи и народности '''''Етническият
произход на селото първоначално е бил български. След напускане им на селото по време на Руско-турската война през
1828-1829 година и появата на чумата в този край, населението е изцяло
мюсюлманско. Едва през 1858 год., след Кримската война, започва отново
заселване на слезли от източна Стара планина българи. Те са били предимно от
габровско, котелско и еленско. Не липсва и придошло население от поповско и
разградско. Според сведения, първо са пристигнали група балканджии-скотовъдци
от село Скорците –Христо Петров Христов и сина на Тодор Минчев – Стефан Тодоров
Минчев-Сапунов, който през 1856 год. е завършил Габровската гимназия и през
1872 год. става учител в селото. По това време се събират девет български
домакинства. Турското население освобождава цялата махала, като в Холозларската
махала остава рода на Мехмед оглу чауш, които са имали собствена джамия и рода
на Амзата, които също притежавали своя джамия. В навечерието на Руско-турската
война етническият състав на селото е бил от турци, българи и цигани. След 1924
год. започва масово заселване на македонци и гърци, които създават т.нар.
„колонистка”, а по-късно „македонска” махала. След 1940 год. се заселват
румънци и махалата е наречена „преселска”. Имало и „татарска” махала, населена
само от татари, а на нейно място днес се намира т.нар. „циганска” махала. Към
днешна дата, населението на село Зафирово се състои от българи и цигани(роми).
Има няколко албански семейства и няколко турски. Тук можем да кажем, че много
от старото поколение на Зафирово са румънски преселници. Такива са и моите баби
и дядовци, които и до днес си говорят помежду си на румънски и помнят своето
пристигане в България, своите мъки и недоимъци, през които са минали. Помнят и
разказват, как техните бащи са продали и последната си пендара от злато, за да
закупят няколко декара от безценната добруджанска земя. Днес, през 2014 година,
българи, цигани, турци, албанци, живеем в разбирателство, споделяме заедно
празниците, помагаме си, без дори да се замисляме каква е религията ни, какъв е
етноса ни и традициите ни. Те ни поздравяват на нашите празници, а ние на свой
ред, уважаваме техните.
'''''Архитектура
'''''През времето, в село
Зафирово са били построени малка църква, която вече не съществува и две джамии,
които са принадлежали на двата най-могъщи мюсюлмански рода. Построена е и втора
малка църква в днешния църковен двор, която също не съществува вече. През 1903
год. е построена голяма каменна църква, която съществува и днес.
Настоящата църква е строена с каменни блокове, които са били пренасяни с волски
коли от село Басарбово, Русенска област. Тези каменни блокове са били споявани
с гореща вар. В двора на църквата има два надгробни паметника, съхранени и до
днес. В едно с последният
ремонт на църквата, започна съграждането на манастир. Проектът и средствата за
манастира са дело на вече покойният архимандрит Стефан, който влага и собствени
средства. След смъртта му, работата по манастира е преустановена, а за
нас-жителите на село Зафирово остава надеждата, че някой ден, от някъде, ще се
появят добри хора, за да довършат делото на архимандритаКато цяло, Зафирово е
като повечето села. Обезлюдяването и безработицата са фактори, които са причина
да опустяват сгради, които преди години са строени с много средства и
перспективи. От много години никой не влага средства в изграждането на сгради и
архитектурни ценности, никой дори не се опитва да реставрира вече построените,
но разграбени във времето сгради. През деветдесетте години на миналия век е
била построена сграда, която е наречена „Младежки дом”. Тази огромна сграда, с
нова дограма и локално парно, е трябвало да събира и обединява младото
поколение на селото в различни типове дейности като спорт, изкуства и
забавления. За съжаление тази сграда е вече една руина в центъра на селото,
която е пред очите ни ежедневно, а вместо в нея да се използва от жителите на
селото, днес тя приютява бездомните кучета.Паметникът, издигнат в чест на
всички борци за свобода е една от забележителностите на селото, с които всички
ние се гордеем. За разлика от горе споменатите, паметника се поддържа и
реставрира. На 02.06.2014 год. паметникът ще бъде официално открит след неговото
реставриране, а заслугата е на кметство с.Зафирово, както и на много
доброжелатели.Част от архитектурата на селото са били македонските къщи, но
днес в селото е запазена една от тях. В Зафирово е имало и много добруджански
къщи, но за съжаление е останала една от тях. Останалите къщи са или съборени
до основи, или реставрирани и променени'''.'''
'''''Празници
и обичаи '''''Всички
традиции, празници и обичаи се спазват и организират. Честват се всяка година
празниците: Нова година, Бабин ден, Осми март, Първа пролет, 24 май(Събор на
селото''' '''На 3 март всяка година се
поднасят цветя и венци пред паметника на загиналите в Първата и Втората
световни войни. На 2 юни със заря се почита паметта на Ботев и загиналите за
свободата на България. На този ден отдаваме почит и уважение към ветераните,
които са жители на Зафирово'''.''' Във
всички празници и традиции участват децата от ЦДГ „Васил Левски”, учениците от
ОУ „Иван Вазов”, учители, жители, администрация. Читалище „Христо Ботев – 1901
год.” се грижи и днес за усмивките на старите и изнемогващи от бедност
пенсионери. То се грижи за нас – погълнатите от проблемите на ежедневието.
Грижи полага и за нашите деца – развива таланта им, научава ги на любов към
художествената литература и награждава всяко тяхно старание! Читалището и
неговата дейност съживяват селото, сплотяват неговите жители и заслужено
получават признателност за своя труд. През 2008 год. Сдружение „Роден край –
с.Зафирово” организира родова среща в Румъния – в селата Траян и Черна(това са
родните села на болшинството от жителите на Зафирово). В тези румънски села
групата е представила обичаят „Гергьовден” с всички ритуали, характерни за
празника – жертвоприношение на агне в чест на светеца, замесване на обредни
хлябове с „цветна” вода и люлеене на люлка за здраве'''.'''Традиция е всяка година фолклорна група „Добруджанки” да посреща
първа пролет заедно със самодейни състави от различни краища на страната.
Сдружението всяка година организира фолклорен събор „Зафирово пее и танцува”.
На този събор се показва богатството на българските песни, танци и
обичаи.Фолклорна група „Добруджанки”, през 2009 год. провеждат и отдавна
забравеният ритуал „Пеперуда”. Идеята им е посрещната с одобрение и
подпомогната от един от арендаторите в селото – Ангел Кънев.Самодейците към
сдружението научават песента, която нашите баби са пели, отправяйки молба за
дъжд към Господ.Една от малките танцьорки има честта да е пеперудата.Малката
пеперуда е окичена със зеленина, върбови клонки и бъз. Всички участници в
ритуала се качват на каруца, минават през селото, пеейки „Пеперуда летяла, до
Бога се мятала, на Бога се молила: Дай ми, Боже, ситен дъжд, да се роди жито и
ръж!” Малката пеперуда размахва ръце и пръска вода. Същинският ритуал се
провежда на една от нивите на арендатора, където той посреща своите
доброжелатели със семейството си''' '''Тук
можем да кажем, че Зафирово е малко село, но с богато културно развитие.
'''''Растителни животински представители'''''Един от основните поминъци на селото е
земеделието. В селото има няколко кооперации, които се грижат за около
50 000 дка. обработваеми
площи. Културите, които се отглеждат са: ечемик, пшеница, слънчоглед, рапица,
царевица,тритикале и овощни насаждения – кайсии, сини сливи, праскови. В селото
има и няколко масива с кайсиеви и сливови насаждения. Всяко домакинство
разполага с зеленчукова градина за собствени нужди. Трудолюбивите хора сами си
произвеждат разсади, сами си засяват градинските площи и съответно и на свой
ред берат плода на своя труд. Във всяка зафировска къща можем да видим
зеленчукова градина, както и плодови насаждения. Селото е заобиколено от гори,
които последните години масово се изсичат, а не се залесяват. В тях можем да
видим много дървесни разновидности – липа, акация, габър, орехи, дъб и др.
Природата ни е богата и на много билки като: жълт кантарион, шипка, кадъкьовска
драка, глог, глухарче и много други. Що се отнася до животните, нещата са доста
променени. Преди години в селото имаше овцеферма, свинеферма, кравеферма. Сега,
няколко години по-късно няколко семейства отглеждат овце и крави. Останалите
гледат животни за собствените си нужди. Животновъдството е почти на изчезване.
Отглеждането на пчели днес е предпочитана дейност пред животновъдството. В
селото се намира единствената в областта птицеферма за кокошки-носачки.
'''''Емблематични
личности'''''Село
Зафирово не може да се гордее или похвали с някоя емблематична личност. Оттук
не са излезли нито поп-фолк изпълнители, нито телевизионни водещи или академици
и професори. Хората от селото са обикновени, трудещи се неуморно. За нас –
жителите на Зафирово, емблематични личности са: Рачо Георгиев Цачев, Иван
Николов Добрев, Цоньо Ненов Ненов, Димитър Стоянов и много, много други. Това
са хората, които са ни извоювали свободата днес. Това са хората, които са
заплатили с живота си и са ни дали шанс да се борим за мечтите си, да отгледаме
децата си и да съхраняваме и пазим това, което са ни оставили - село с история,
с традиции и с красива природа'''!'''
<br>
''' '''
== ==
== ==
== Източници ==
| |||