Митология: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
м Премахване на Категория:Литература using HotCat |
|||
Ред 47:
== Исторически преглед на изучаването на митологията ==
Исторически погледнато, важните опити в изучаването на митовете принадлежат на [[Джамбатиста Вико|Вико]], [[Фридрих Вилхелм Йозеф Шелинг|Шелинг]], [[Фридрих Шилер|Шилер]], [[Карл Юнг|Юнг]], [[Зигмунд Фройд|Фройд]], [[
=== Предсъвременен период ===
Ред 54:
Макар че Платон осъжда поетичния мит, когато обсъжда образованието на младите в ''„[[Държавата (Платон)|Дъжравата]]“'', основно защото - според него - младите и необразованите често приемат тези митове за богове и герои съвсем буквално, той все пак постоянно говори за митовете от всякакви видове в своите творби.
Докато платонизмът се развива във фазата, често наричана ''„среден платонизъм“'' или ''неоплатонизъм'', мнозина писатели като [[Плутарх]], [[
Интересът в политеистичната митология се възражда по време на [[Ренесанс]]а, като ранни творби върху митологията се появяват през [[16 век|XVI в.]] Такава е например ''„Theologia mythologica“'' (1532).
Ред 63:
Първите академични теории за мита се появяват през втората половина на [[19 век|XIX в.]]<ref name="Segal, p. 1"/> Тези теории като цяло оформят представата за мита като за провалил се и остарял начин на мислене. Често на митологията се гледа като противостояща на съвременната наука и нейната [[прагматизъм|прагматична мисъл]].<ref>Segal, pp. 3-4</ref>
Например [[Едуард Бърнет Тайлър|Е. Б. Тайлър]] интерпретира мита като опит за литературно обяснение на природните феномени. Ранният човек, който не може да си обясни природните закони, се опитва да ги схване, като дарява неживи обекти с душа - началото на [[анимизъм|анимизма]].<ref>Segal, p. 4</ref> Според Тайлър човешката мисъл се развива на няколко етапа, започвайки с митологичните идеи и постепенно достигайки до научния подход. Не всички митолози - дори не всички от XIX в. - се съгласяват с тази теория. Например [[
[[Макс Мюлер]] нарича мита ''„болест на езика“''. Той твърди, че митовете се зараждат поради липсата на [[абстракция|абстрактни]] [[съществително име|съществителни]] и [[среден род]] в древните езици. Антропоморфните фигури на речта, нужни в тези езици, се приемали буквално, което води до идеята, че природните явления са действителни същества или богове.<ref>Segal, p.20</ref>
Ред 83:
В своя апендикс към ''„Митове, сънища и мистерии“'' и в ''„Митът за вечното завръщане“'' Мирча Елиаде изяснява, че притесненията и безпокойствието на съвременния човек се дължат на неговото отхвърляне на митовете и изгубването на чувството за сакралност.
През [[1950-те|50-те години]] на XX в. [[Роланд
== Сравнителна митология ==
|