Уикипедия

Сатовча: Разлика между версии

Интерактивен преглед на историята
← По-стара редакцияПо-нова редакция →
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
ВизуаленУикитекст
м Премахнати редакции на 158.58.229.113 (б.), към версия на Мико
Ред 62:
Споменава се в османските регистри още през втората половина на 15 век.
 
В списък на селищата и броя на немюсюлманските домакинства във [[вилает]]а [[Гоце Делчев (град)|Неврокоп]] от 13 март 1660 година село Сатовча (''Сатовиче'') е посочено като село, в което живеят 60 немюсюлмански (християнски) семейства.<ref>{{cite book
| last = Горозданова
| first = Елена
Ред 86:
}}</ref> През 1844 г. е построена църквата „[[Света Неделя (Сатовча)|Света Неделя]]“, която днес е паметник на културата. През 1873 г. е открито първото килийно училище в селото, а през 1893 г. - новобългарско светско училище.
 
[[Александър Синве]] („[[Les Grecs de l’Empire Ottoman. Etude Statistique et Ethnographique]]“), който се основава на гръцки данни, в 1878 година пише, че в ''Саторшия'' (Satorchia), Мелнишка епархия, живеят 1000 гърци.<ref>[[:fr:s:Page:Les Grecs de l’Empire Ottoman.djvu/24|Synvet, A. Les Grecs de l'Empire ottoman: Etude statistique et ethnographique, Constantinople, 1878, р. 48.]]</ref> В „[[Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника]]“, издадена в [[Константинопол]] в [[1878]] година и отразяваща статистиката на мъжкото население от [[1873]] година, ''Сатофча'' (''Satofcha'') е посочено като село със 125 домакинства и 200 жители българи-мохамедани(българи-мюсюлмани или накратко "[[помаци")]] и 180 жители [[българи]]-християни.<ref>{{cite book
| title = Македония и Одринско. Статистика на населението от 1873 г.
| origyear = 1878
Ред 100:
{{цитат|Сатовче, на СИ от [[Гоце Делчев (град)|Неврокоп]] 4 ч. Лежи в самия [[Дъбраш|Доспат]]. Околност гориста. Жителите са повечето дърводелци. В църквата четат славянски. 130 къщи: 90 д. турци и 500 д. българе.<ref>[http://www.scribd.com/doc/80796428/1889-%D0%98%D0%B7%D1%82%D0%9C%D0%B0%D0%BA%D0%B5%D0%B4 Стрезов, Георги. Два санджака от Източна Македония. Периодично списание на Българското книжовно дружество в Средец, кн. XXXVII и XXXVIII, 1891, стр. 11.]</ref>}}
 
Съгласно статистиката на [[Васил Кънчов]] („[[Македония. Етнография и статистика]]“) към [[1900]] година ''Сатовча'' (''Сатовица'') е предимно [[българо-мохамедани|българо-мохамеданско]] селище. В него живеят 832 [[българи]]-[[мохамедани]](помаци, или българи-мюсюлмани) и 650 българи-[[християни]]<ref>{{cite book
| last = Кънчов
| first = Васил
Ред 113:
| chapterurl = http://www.promacedonia.org/vk/vk_2_21.htm
| pages = 195
}}</ref> в 200 "помашки" и 120 християнскибългарски къщи.<ref>{{cite book
| last = Кънчов
| first = Васил
Ред 141:
[[Картинка:Satovcha Mosque.jpg|мини|200п|ляво|Джамията в Сатовча.]]По-голямата част от населението на Сатовча (2/3) изповядва [[ислям]]а. В селото има една джамия. [[Православие|Православните християни]] съставляват 1/3 от населението на селото, а в него има също една православна църква - „Света Неделя“. През последните години [[цигани|циганското]] население на Сатовча постепенно минава в лоното на [[Евангелизъм|Евангелистката протестантска църква]]. През 2009 година в циганския квартал е построена и евангелистка църква.
За българите-мюсюлмани(помаците) се смята, че са наследници на преселници от обезлюденото [[богомили|богомилско]] селище [[Букорово]], намиращо се край [[Долен (Област Благоевград)|Долен]] или от принудително разселената богомолска община [[Драговищица]]. На стелата на [[джамия]]та в Сатовча е изписана годината 1341 след [[хиджра]], което отговаря на 1922 година. Сатовча е едно от трите селища в Български [[Чеч]], в което живеят българи християни - другите две са [[Долен (Област Благоевград)|Долен]] и [[Хаджидимово]]. Въпреки че има коренни християни, някои са преселници от [[Беломорие]]то, пристигнали по време на и след Балканските войни.
 
== Обществени институции ==
Взето от „https://bg.wikipedia.org/wiki/Сатовча“.