Звъничево: Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Ред 25:
== Население ==
 
През 1576 г. в турското село Чангърлий има българско население. Постепенно българското население изчезва прогонено от набезите на турски отряди, или извращения оти набези тяхнана страначеркезите. Към средата на XIX в., населението на Чангърлий се състояло само от 35 турски къщи с около 120 жители мъжко население с една [[джамия]] и 30 цигански къщи с около 100 жители мъжко население. Циганите били само земеделци. Общо населението на селото се състояло от около 400 турци и цигани. В турско време, без да може да се определи точно кога, в Чангърлий се създават три [[чифлик]]а. Най-големият, намиращ се в средата на селото, принадлежал на Хаджи Ибрямоглу от Пазарджик. Той имал чифлик и в [[Синитево]]. Къщата му в чифлика в Чангърлий била висока четири етажа. Другият чифлик се намирал в западната част на селото и принадлежал на гръка Кривошията. Третият чифлик се намирал в южната част на селото, до железопътната линия и принадлежал на двама братя арнаути - Шабан и Юсейн. Това са последните владетели на чифлиците. Третият чифлик преди Освободителната война постепенно западнал и бил унищожен. Първият, на Хаджи Ибрямоглу бил изгорен на третия ден от идването на русите. А този на Кривошията преди Освобождението бил купен от Н. Христович от Пазарджик, бил поправен от него и не пострадал по време на Освободителната война. Той бил унищожен постепенно след Освобождението. Чифлишките стопанства били обработвани от циганите. През 1864 г. в Чангърлий идват 30 черкезки семейства. По-късно, по време на Освободителната война циганите избягват в селата Ковачево, Семчиново, Саитово и др., а черкезите забягват завинаги. Турците също избягват в началото, но след това се връщат и постепенно се изселват до 1900 г. На мястото на изселилите се черкези, турци и цигани идва българско население - бежанци от Източна Тракия - от [[Узункьопрю]], [[Чорлу|Чорленско]] и др., след това идват преселници от селата в Средногорската преходна зона: Карабонар, Ветрен, Славовица и др.
 
Родова анкета е установила първите преселници от Източна Тракия след Освободителната война: