Михаил Димитров: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
+ Нормативен контрол и Външни препратки |
Редакция без резюме |
||
Ред 29:
== Биография ==
Михаил Димитров е роден на [[30 септември]] (ст. ст) [[1881]] г. в с. [[Чупрене]], [[Белоградчик|Белоградчишка околия]]. През 1902 г. завършва педагогическото училище в [[Лом]]. Следва философия в [[Софийския университет]], където в крайна сметка се дипломира през 1908 г. Но през 1907 г. е изключен за участие в студентските демонстрации срещу [[Фердинанд I]] и след затварянето на университета продължава следването си в [[Загребски университет|Загреб]] и [[Бернски университет|Берн]]. Учителства в [[Ямбол]], [[Севлиево]] и [[София]]. Работи в [[Национална библиотека „Св. св. Кирил и Методий“|Народната библиотека]] в София (1913-1920). От 4 април 1921 г. е асистент по експериментална психология в Историко-филологическия факултет на Софийския университет.<ref name="РБЛ"/> <ref name="vidin-online"/> <ref>Николай Поппетров, „История на Съюза на учените в България“, София: СУБ, 2004, с.147.</ref>
През този период Михаил Димитров има публикувани популярни и публицистични статии в списанията „[[Философски преглед]]“ (7 статии), „[[Училищен преглед]]“ (2 статии), „Просвета“ (3 статии), [[Отец Паисий (списание)|„Отец Паисий“]] (1 статия). Редактор е на Научно-философска библиотека, на Ботеви страници (1938), на Избрани страници от Ботева в изд. Хемус (1925). Има и два превода на Ал. Рачински по въпроси на [[Българско възраждане|Българското възраждане]], издадени в Българска историческа библиотека.<ref name="vidin-online"/>
Ред 35:
През 1941 г. е избран за частен доцент в Софийския университет, а от 1946 г. за извънреден доцент. С установяването на [[Комунистически режим в България|комунистическия режим в България]] кариерата на Михаил Димитров се развива стремглаво поради заявеното му членство в [[Българската комунистическа партия]] от 1920 г. През 1949 г. става професор в катедрата по систематическа философия. Същата година е избран е за академик на [[Българската академия на науките]], чийто подпредседател е в периода 1949-1956 г., след като е бил секретар на Философския и Правно-стопанския клон на Академията (1947-1949). Между 1956 и 1959 г. е директор на Института „Ботев - Левски“ на Българската академия на науките (1956-1959).<ref name="vidin-online"/>
Член на [[Съюз на научните работници в България|Съюза на научните работници в България]] непосредствено след неговото учредяване. На 13 декември 1944 г. той е член на Проверителния му съвет, а на 13 април 1945 г. при избора на Георги Павлов за председател Михаил Димитров е избран в Бюрото на Съюза. Поради заболяването на Павлов на практика той изпълнява председателските функции. На 10 октомври 1945 г. съюзното ръководство взима решение той да остане председател, а на 30 октомври Общото събрание го избира вече редовно на поста. Той налага пълната идеологизация в организацията. Остава председател до 1962 г.<ref>Николай Поппетров, „История на Съюза на учените в България“, София: СУБ, 2004, с.148.</ref>
== Награди ==
| |||