Мехмед Синап: Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
мРедакция без резюме
Ред 16:
 
== Ранен живот ==
Според изследванията на [[Васил Дечов]] Мехмед Синап е роден в село [[Бръщен]], в семейство на [[българи-мюсюлмани(българомохамедани, т.е. "помаци]]). Като малък останал сирак и бил отгледан от „един гребинар“. По това време гребинари наричали жителите на село [[Ваклиново]] и село [[Дебрен (Драмско)|Дебреджен]]. Според други източници е роден през [[17 век]] в долната махала на село Алакьой, Драмско ([[Долно Аликьой|Долно Алъкьой]]). Първоначално е овчар на [[пашмакли]]йския чорбаджия [[Метакса Марчовски]]. По-късно, след като жителите на областта [[Чеч]] умират от глад, а бея си трупа запаси в хамбара, повежда 500 души и взима жито за цялата област. Обявява се за независим владетел на [[Чеч]]а и [[Родопи]]те и подкрепян от населението, прави многобройни набези срещу османлиите. За тези си постъпки е наречен „Спасителят на Чеча“.<ref>{{cite book
| last = Искренов
| first = Андон
Ред 37:
 
== Разбойничество ==
Мехмед Синап си тръгнал за [[Чеч]]еско по пътя Пашмаклъ - Байремери - Шабаница - Машергидик, по билото на гористите планини. На другия ден пристигнал на прохода и планината Машергидик (Хаджиосманското), където [[Смолян|смолено]]-[[Рупчос|рупските]] българомохамедани([[помаци]]) от селата [[Кестен (село)|Кестен]], [[Триград]] и [[Алъкьой]] стъкмявали мандри и приготвяли общ [[предой]]ски (предой е местен празник) курбан. На поляната около казаните, в които вряло месо, седели и се изтягали много помаци - чечлии, смолени и рупци, при което до казаните седнал и Синап. Когато овцете били предоени и месото увряло, кехаите (владетели на големи стада овце) и организаторите на курбана поканили гостите да се приготвят за ядене. На поляната били сложени месо, сирене, извара, и мляко, а хляб и [[качамак]] нямало. Един от организаторите рекъл:
 
{{цитат|Каните се и ежте, каквото Аллах е дал, а за хлеб и качамак не питайте. Саква саро е дошла, да правим курбан без троха хлеб. Мислем де може да се найде и ут де можем да зьомим жито и брашно за качамак, ала ни можим да намислим, затова ежте, пак и за хлеб мислите.}}