Белица: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Ред 39:
Белица се споменава за първи път в опис на населението на Татарпазарджишката кааза от 1516 година под името Белица, заедно с Малка Белица.<ref>{{cite book |title= Разлог: история, традиции, памет |last= Бойков |first= Григор |year= 2009 |publisher= Ирин-Пирин |location= Благоевград |isbn= |pages= 57-58 |chapter= Съдбата на Разложката котловина в условията на османска власт |chapterurl= http://bilkent.academia.edu/GrigorBoykov/Papers/598560/Sdbata_na_Razlozhkata_kotlovina_v_usloviiata_na_osmanska_vlast_KhVI_KhIKh_v._V_Griebienarov_Al._sst._._Razlogh_istoriia_traditsii_pamiet._Blaghoievghrad_Irin-Pirin_2009_53-78 |accessdate= 2011-06-02}}</ref>
В 19 век Белица е смесено християнско-мюсюлманско селище в [[Гоце Делчев (град)|Неврокопска]] кааза на [[Османската империя]]. В „[[Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника]]“, издадена в [[Константинопол]] в [[1878]] година и отразяваща статистиката на мъжкото население от [[1873]] година, Белица (Bielitsa) е посочена като селище с 303 домакинства, 640 жители българи-християни и 250 жители
| title = Македония и Одринско. Статистика на населението от 1873 г.
| origyear = 1878
Ред 67:
През 1833-1835 г. под ръководството на поп Илия е изградена църквата „[[Свети Георги (Белица, Разложко)|Свети Георги]]“. Градежът на църквата е вървял бавно поради несъгласието на тогавашната турска власт, която често разрушавала граденото от християните. Църквата била издигната в разрез с тогавашните закони на империята, на високо и видно място в центъра на селото. Кубетата ѝ се виждали отвсякъде. Като компромис беличани християни се договорили с властите да докарат и монтират от Беч (сега Виена) часовник, който да бъде монтиран на най-високото кубе и да отмерва времето за всички жители на Белица. Часовникът бил закупен от Виена срещу натурални продукти (сирене, кашкавал, вълна и др.)
През 1903 г., по време на Илинденско-Преображенското въстание, църквата „Свети Георги“ била опожарена и часовникът рухнал на земята, последно отмервайки четири часа следобяд. Частите му били събрани от
По време на Руско-турската война през 1877-1878 г. под Самарското знаме, при Свищов и Русе, при Шейново и Шипка, 19 белички опълченци се бият самоотвержено. Те пристигат в родното си село с много ордени и медали и са посрещнати с възторг от съселяните си. Беличани са начело и на Кресненско-Разложкото въстание. Те участват активно в подготовката и сраженията при Разлог. Голяма част от въстаниците са затворени или принудени да напуснат селото.
Ред 81:
При избухването на [[Балканска война|Балканската война]] четиридесет и девет човека от Белица са доброволци в [[Македоно-одринско опълчение|Македоно-одринското опълчение]].<ref>„Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав“, Главно управление на архивите, 2006, стр.829.</ref>
След [[Междусъюзническа война|Междусъюзническата война]] в 1913 година Белица остава в България. Според [[Димитър Гаджанов]] в 1916 година Белица е смесено
През [[1920]] година в Белица е основана трудова горска производителна кооперация „Рила планина“. Към [[1935]] г. тя има 480 члена.<ref>Списък на кооперативните сдружения, действали през 1935 година, по места, София 1936, с. 5 (не е отбелязана в изданието — околия Разлог)</ref>
| |||