Шахбединова Имарет джамия: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
добавка |
Редакция без резюме |
||
Ред 34:
Два по-късни османски надписа съобщават за ремонт на джамията по времето на [[Махмуд II]]<ref>Борисов, Д. Вакъфската институция в Родопите XV-XVII в. Пловдив, 2008, [http://www.academia.edu/4947547/The_vakf_institution_in_Rodopi_mountain_15-17centuries_-_Chapiter_3_-_XV-XVII_._-_III_ 165].</ref> и за направена в преддверието ѝ чешма.<ref>Татарлъ, И. Турски култови сгради и надписи в България. С., 2003, 34.</ref> През 1965-1976 г. сградата е основно реставрирана от Националния институт за [[Паметник на културата|паметниците на културата]] под ръководството на архитект Никола Мушанов.<ref>Овчаров, Н. Рисунките-графити от „Имарет джамия“ в Пловдив като извор за историята на Средиземноморието през XV век. С., 1987, 6.</ref> От 1992 г. тя отново е действащ молитвен дом.
Зданието е планирано във формата на буква Т, обърната с водоравната си част на юг. Цялата дължина на северната му фасада е заета от открито преддверие с 5 островърхи арки.
В двора на джамията има [[тюрбе]] (гробница), където е погребан Шахбедин паша.<ref>Татарлъ, И. Турски култови сгради и надписи в България. С., 2003, 41.</ref> Редом с тези две сгради той издигнал още хан (страноприемница), имарет (кухня за бедни), [[хамам]] (баня), [[мектеб]] и [[медресе]] (училища).
| |||