Отваря главното меню

Промени

{{цитат|Перви майстор [[Петър Филипов|Петре Филипович]] от [[Гари]], Макриа от Галичник, Марко<ref>Марко е брат на Петре.</ref> от Гари, [[Дебрани]] от Мала река 1825.<ref>[[Асен Василиев|Василиев, Ас.]] и Божинов, Ник., „Резбите от иконостаса на църквата Св.Спас - Скопие“ стр. 13 Библиотека "Български старини в Македония" - София 1942</ref>}}
 
От около 1829 до 1835 г. Петър Филипов и Макрий Негриев резбоват иконостаса на [[Бигорски манастир|Бигорския манастир]].<ref>Ангелов, В. и др. Панорама на възрожденските приложни изкуства. С., 1998, 37, 118 (бел. 58).</ref> Впоследствие Макрий се отделя от тази резбарска тайфа и почва да работи самостоятелно. Димитър Чорнаков му приписва иконостасите в черквите „[[Свети Никола (Прищина)|Свети Никола]]“ в [[Прищина]], „Св.„[[Свети Димитър (Горно Броди)|Свети Димитър“ в [[Горно Броди]] и [[Света Богородица (Скопие)|„Св.Света Богородица“Богородица]]" в [[Скопие]].<ref>Ќорнаков, Д. Творештвото на мијачките резбари на Балканот од крајот на XVIII и XIX век. Прилеп, 1986, 182.</ref>
 
Съгласно съставена от един от Макриевите правнуци, Янко Кузманов, животописна бележка той „декорирал (рязал таваните и др.) в прочутите конаци на [[Хамзи паша]] в село [[Бардовци]], до Скопие, и от благодарност бил надарен от пашата с турски мамуди.“<ref>Василиев, А. Български възрожденски майстори: живописци, резбари, строители. С., 1965, 213.</ref> Пашата възлага на Негриев да украси и [[Пазарджик|пазарджишката]] [[Чарши джамия]].<ref name="eb">Енциклопедия „България“, том 4, Издателство на БАН, София, 1984, с. 551.</ref>