Отваря главното меню

Промени

редакция без резюме
| роден-дата = около [[1800]]
| роден-място = [[Галичник]], [[Османска империя]]
| починал-дата = [[1859]] / [[1863]]
| починал-място = [[Пазарджик]], [[Османска империя]]
}}
Макрий е роден в голямата [[мияци|мияшка]] паланка [[Галичник]]. Син е на резбаря [[Негрий Блажев]] (Негрия Блажев), при когото се обучава и развива дарбата си.<ref name="vasiliev">„Трем на Българското възраждане“, Асен Василиев, София 1936, стр. 29.</ref>
 
Първоначално работи като помощник на своя тъст [[Петър Филипов|Петър Филипович - Гарката]], под чието ръководство участва през 1824-25 г. в изработването на [[иконостас]]а на църквата [[Свети Спас (Скопие)|„СветиСвети Спас“Спас]] в [[Скопие]]. Сред стилизираната растителност на дърворезбата майсторите Гарка, Макрия и Марко от Гари издълбават свои [[автопортрет]]и, под които има надпис:<ref name="vasiliev" />
 
{{цитат|Перви майстор [[Петър Филипов|Петре Филипович]] от [[Гари]], Макриа от Галичник, Марко<ref>Марко е брат на Петре.</ref> от Гари, [[Дебрани]] от Мала река 1825.<ref>[[Асен Василиев|Василиев, Ас.]] и Божинов, Ник., „Резбите от иконостаса на църквата Св.Спас - Скопие“ стр. 13 Библиотека "Български старини в Македония" - София 1942</ref>}}
 
От около 1829 до 1835 г. Петър Филипов и Макрий Негриев резбоват иконостаса на [[Бигорски манастир|Бигорския манастир]].<ref>Ангелов, В. и др. Панорама на възрожденските приложни изкуства. С., 1998, 37, 118 (бел. 58).</ref> Впоследствие Макрий се отделя от тази резбарска тайфа и почва да работи самостоятелно. Димитър ЧорнаковКьорнаков му приписва иконостасите в черквите „[[Свети Никола (Прищина)|Свети Никола]]“ в [[Прищина]], „[[Свети Димитър (Горно Броди)|Свети Димитър]]“ в [[Горно Броди]] и „[[Света Богородица (Скопие)|Света Богородица]]" в [[Скопие]].<ref>Ќорнаков, Д. Творештвото на мијачките резбари на Балканот од крајот на XVIII и XIX век. Прилеп, 1986, 182.</ref>
 
Съгласно съставена от един от Макриевите правнуци, Янко Кузманов, животописна бележка той „декорирал (рязал таваните и др.) в прочутите конаци на [[Хамзи паша]] в село [[Бардовци]], до Скопие, и от благодарност бил надарен от пашата с турски мамуди.“<ref>Василиев, А. Български възрожденски майстори: живописци, резбари, строители. С., 1965, 213.</ref> Пашата възлага на Негриев да украси и [[Пазарджик|пазарджишката]] [[Чарши джамия]].<ref name="eb">Енциклопедия „България“, том 4, Издателство на БАН, София, 1984, с. 551.</ref>
 
Пак според Кузманов Макрия с двамата си братя [[Гюрчин Негриев|Гюрчин]] и [[Траян Негриев|Траян]] работил скулптура на [[колона|колоните]] ([[капител]]ите) в църквите [[Света Неделя (София)|„Св.Света Неделя“Неделя]] в [[София]], [[Света Неделя (Пловдив)|„Св.Света Неделя“Неделя]] в [[Пловдив]] и [[Успение Богородично (Пазарджик)|„Св.Света Богородица“Богородица]] в Пазарджик .<ref>Василиев, А. Български възрожденски майстори. С., 1965, 211.</ref> (Такава релефна украса се е правела по онова време с особена смес от вар, памук и зехтин, наречена „кюлюм“.)<ref>Василиев, А. Български възрожденски майстори. С., 1965, 211.</ref> Според някои учени тримата са изработили и дърворезбените иконостаси в пловдивския и пазарджишкия храм.<ref name="eiib">Енциклопедия на изобразителните изкуства в България, том 2, Издателство на БАН, София, 1987</ref> <ref>{{cite book |title= Очерци из историята на Пловдив, част 1 |last= Шивачев|first= Стефан|authorlink= |coauthors= Александър Пишев|year= |publisher= Издателство на Община Пловдив, Исторически музаей и Историческо дружество в Пловдив|location= Пловдив|isbn= |pages= 18|url= |accessdate=}}</ref>
 
На 15 юни 1885 г. [[Йоаким Груев]] пише до [[Васил Стоянов]]: „Макрий Негриев от Галичник (Дебърско) бил шарач (накасчия) и живописец; той нашарил зданието на [[Хъвзъ паша|Хамзи паша]] и църквата [[Света Богородица (Пловдив)|„Св.Света Богородица“Богородица]] и „Св.„Света Неделя“ в Пловдив. Умрял в 1859 у Пазарджик, дето шарил джамията.“<ref>[[Асен Василиев|Василиев, А.]] Български възрожденски майстори: живописци, резбари, строители. С., 1965, 214.</ref> Различни издания обаче посочват и други дати на смъртта на Негриев: било 1859,<ref>Българската възрожденска интелигенция (енциклопедия), ДИ „Д-р Петър Берон“, София, 1988, стр.450.</ref><ref name="eb" /> било след 1862<ref name="eiib" />, било 1863 година.
 
През 1938 г. на източната стена на пазарджишката църква „Успение Богородично“ е издълбан възпоменателен надпис: „Макрия Негриев Фръчковски от Галичник, Дебърско, Македония, майстора копаничар (резбар) на иконостаса в храма „Св. Богородица“ гр. Пазарджик, починал тук 18491859 г.“ (!).<ref>Василиев, А. Български възрожденски майстори. С., 1965, 214. Вж. [http://gallery.mitov.org/displayimage.php?album=68&pid=13616#top_display_media фотография] на надписа от Мартин Митов. Чорнаков смята този надпис за надгробна плоча на Макрий: Ќорнаков, Д. Творештвото на мијачките резбари на Балканот од крајот на XVIII и XIX век. Прилеп, 1986, 183.</ref>
 
Четиримата Макриеви синове [[Христо Макриев]] (1841-1893), [[Исай Макриев]] (1843-1881), [[Кузман Макриев]] (1844-1899) и [[Серафим Макриев]] (1845-1869) са зографи.<ref>Милчева, Христина. Разговор за дърворезбата, Издателство Отечество, София, 1989, стр. 40.</ref>