Прилепско кралство: Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
м.
м.
Ред 20:
| население = основно българи, но номинално владетел и на сърби и гърци, власи и албанци
| валута = собствен монетен двор в Охрид
| забележки = трансформиран правоприемник на старото [[Кралство Расция]]
}}
'''Прилепското кралство''' ({{lang-sr| краљевство Прилеп}} и {{lang-mk| Кралство Прилеп}}) (1365/1371 - 1395) е държавно владение наследило по правоприемство кралската титла на [[Неманичи]]те от [[Кралство Рашка]]. След смъртта на [[Стефан Душан]], синът му от [[Елена Българска]] - [[Стефан Урош V]] наследява царската титла, която на изток се ползва с по-голямо признание и степен в йерархията от кралската от папството. Синът на загиналия предводител или [[велик войвода]] в [[Чирменска битка|Чирменската битка]] - Вълкашин Мърнявчевич, наследява дадената на баща му приживе от Елена и Стефан кралска титла на Неманичите и я носи до смъртта си в [[битка при Ровине|битката при рововете]]. Понеже след Чирменската битка Марко е принуден да се признае за [[васал]] на [[Мурад I]], то и кралската титла се обезценява и принизява папството, което я е предоставило. Ето защо, а и с цел да катализира сърбите за борба срещу османците, папската курия присъжда нова такава и трета поред за сърбите - кралската титла на [[Твъртко I]], който е коронясан на [[Димитровден]] 1377 г. над гроба на [[Сава Сръбски|Свети Сава]] в [[Милешево]] за босненски и общосръбски крал.