Философия: Разлика между версии

'''Философията''' (от [[гръцки език|гръцки]]: ''φιλοσοφια'', от ''φιλεῖν'' — [[любов|обичам]] и ''σοφία'' — [[мъдрост]]<ref>{{cite web | last = Liddell| first = Henry George| coauthors = Robert Scott| url = http://www.perseus.tufts.edu/cgi-bin/ptext?doc=Perseus%3Atext%3A1999.04.0057%3Aentry%3D%23111487| title = Philosophia| work = A Greek-English Lexicon| publisher = Perseus| accessdate = 8 февруари 2010}}</ref><ref>{{cite web | url = http://www.etymonline.com/index.php?search=philosophy&searchmode=none| title = Philosophy| publisher = Online Etymology Dictionary| accessdate = 8 февруари 2010}}</ref>) е изследване на общите и фундаментални въпроси, засягащи човека и света. Основни теми за философията са неща като съществуването, мисленето, познанието, истината, справедливостта, красивото.<ref>{{cite book | last = Teichmann | first = Jenny | coauthors = Katherine C. Evans | year = 1999 | title = Philosophy: A Beginner's Guide | publisher = Blackwell Publishing | location = | pages = 1 | isbn = }}</ref><ref>{{cite book | last = Grayling | first = A.C. | year = 1998 | title = Philosophy 1: A Guide through the Subject | publisher = Oxford University Press | location = | pages = 1 | isbn = }}</ref> В своите изследвания философията по принцип се отличава със систематичен подход и [[разум|рационална]] аргументация, което я отличава от други подходи към същите или подобни теми, като например [[мистицизъм|мистицизма]] и [[митология]]та.<ref>{{cite book | last = Honderich | first = T. | year = 1995 | title = The Oxford Companion to Philosophy | publisher = Oxford University Press | location = | pages = 666 | isbn = }}</ref>

* ''[[Логика]]та'' изследва формите и законите на мисленето; валидните форми на аргументация. Тя има своето начало в края на 19 век с математици като [[Готлоб Фреге]], които се фокусират върху математическото третиране на логиката и днес логиката има две основни разделения: [[математическа логика]] (формална символна логика) и това, което днес се нарича философска логика.

[[Предсократици|Досократическия период]] е предимно набор от различни [[Натурфилософия|натурфилософии]]. Тук са първите опити да се мислят всеобщността и първоначалата на съществуващото. [[Класическа гръцка философия|Класическият период]], в който основни фигури са [[Сократ]], [[Платон]] и [[Аристотел]], се отнася най-общо до времето на разцвета и западането на атинската демокрация. През последвалия [[Елинистическа философия|елинистически период]] се оформят по-отчетливо отделните философски школи и доктрини през Античността, някои сред които са [[стоицизъм]], [[скептицизъм]] и [[неоплатонизъм]]. Късният неоплатонизъм и ранните християнски философи като [[Августин Блажени|Августин]] и [[Боеций]] ознаменуват прехода от античната към средновековната философия.

По същото това време [[Михаил Бакунин]], [[Пиер-Жозеф Прудон]] и [[Пьотър Кропоткин]] поставят началото на съвременната [[Анархизъм|анархистическа]] философска школа.

Философията през вековете има силно влияние върху образователните институции и практики. През Античността множество философи откриват свои образователни школи, най-известни от които са [[Академия]]та на [[Платон]] и [[Ликейон]]ът на [[Аристотел]]. В началото на [[19 век]] работата на [[Шелинг]], [[Фридрих Шлайермахер|Шлайермахер]], [[Вилхелм фон Хумболт|Хумболт]] и [[Фихте]] става теоретическата основа на класическия немски университет. Концепцията за [[Прогресивно образование|прогресивното образование]], най-вече чрез философията на [[Джон Дюи]], има значително влияние върху образователните политики през [[20 век]] в [[Съединените щати]]. По-късно основни принципи на прогресивното образование са доразвити във [[Философия с деца|философията с деца]].

По-опосредстванопосредствен начин на приложение на философията е чрез използване на нейните резултати в други академични и научни дисциплини. Примери за това са значението на логиката в [[математика]]та, [[лингвистика]]та, [[психология]]та и [[Компютърни науки|компютърните науки]] или определящата роля на философията на науката по отношение на [[Научна методология|научната методология]].