Медицина: Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
мРедакция без резюме
Ред 17:
Гръцкият лекар [[Хипократ]] е наречен, „бащата на медицината“.<ref name="blackwellpublishing.com">[http://www.blackwellpublishing.com/eccmid16/abstract.asp?id=50854 The father of modern medicine: the first research of the physical factor of tetanus], European Society of Clinical Microbiology and Infectious Diseases</ref><ref>{{cite journal|author=Grammaticos P.C. & Diamantis A. |year=2008 |title=Useful known and unknown views of the father of modern medicine, Hippocrates and his teacher Democritus |journal=Hell J Nucl Med |volume=11 |issue=1 |pages=2–4 |pmid=18392218|ref=harv}}</ref> Той полага основите на един разумен подход в медицината. Хипократ въвежда и клетва давана от младите лекари. Тя е наречена в негова чест - [[Хипократова клетва]] и макар и видоизменена се дава и днес от новозавършващите медици. Хипократ е и първият, който категоризира заболяванията като остри, хронични, ендемични и епидемични. Въвежда в употреба и термините като например: обостряне, рецидив, разнасяне (на заболяване, оток и други), криза, пристъп, връх на заболяването и период на възстановяване. <ref name=garrison97>{{Harvnb|Garrison|1966|p=97}}</ref><ref name=mart90>{{Harvnb|Martí-Ibáñez|1961|p=90}}</ref>
 
Гръцкият лекар [[Гален]] е един от най-големите хирурзи на древния свят. Той извършва редица смели за времето си операции, включително на [[Главен мозък|мозъка]]а и [[очи]]те операции. След падането на [[Западна Римска империя|Западната Римска империя]] и началото на [[Ранно Средновековие|Ранното Средновековие]] гръцката традиция в областта на медицината запада в [[Западна Европа]]. Тя обаче продължава в просъществувалата още няколко века [[Византийска империя|Източна Римска империя]].
 
Преди 750&nbsp; г. в мюсюлманския Арабски свят медицината се е развивала благодарение на арабски преводи на Хипократ, Гален и Сушурата. Ислямският свят прави значителни приноси за медицината. Най-известен персийски лекар е [[Авицена]], който наред с Имхотеп и Хипократ е наричан „баща на медицината“.<ref>
{{cite journal
|journal=Cas Lek Cesk
Ред 59:
Може да се каже, че след 18 век медицината се модернизира бързо и необратимо в рамките на Европа, но и по целия свят. Немските учени [[Рудолф Вирхов]], [[Вилхелм Рьонтген]], [[Карл Ландщайнер]] и [[Ото Льови]] правят важни открития. В Англия [[Александър Флеминг]], [[Джоузеф Листър]], [[Франсис Крик]] и [[Флорънс Найтингейл]] допринасят също значително за модерната наука и медицина. Испанският доктор [[Сантяго Рамон и Кахал]] се счита за основател на съвременната [[невробиология]].
 
Забележими приноси за развитието на медицината имат и редица учени извън Европа. ТакиТакива са новозеландеца [[Морис Уилкинс]], австралийците [[Хауърд Флори]] и [[Франк Бърнет]]. Сред имената на хората допринесли за развитието на медицината са и американците [[Уилиъм Коли]], [[Джеймс Уотсън]] и много други.
 
== Класификация на медицинските науки ==
 
=== Фундаментални ===
За да може успешно да лекува и предотвратява заболяванията, лекарят трябва много добре да познава нормалния ход на биологичните процеси в здравия организъм, и неговите изисквания към условията на заобикалящата го жива и нежива природа. Фундаменталните медицински науки са [[биология|общобиологични науки]], които разглеждат точно тези въпроси. Към тях се отнасят:
 
* [[Анатомия]] изучаването на физичната структура на организмите. Обаче микроскопичната анатомия, цитология и хистология изучават специфично микроскопичните структури.
* [[Биохимия]] е изучаването на химията, която е част от живите организми, особено структурата и функцията на техните химични.
* [[Биостатистика]]та изучава приложението на статистическите методи в биологията. Съществено необходима е за планирането, оценяването и интерпретирането на медицинските изследвания и профилактични мероприятия. Фундаментална е и също за епистемологията и свидетелско-базираната медицина.
* [[Цитология]] е микоскопнотомикроскопското изучаване на отделните клетки.
* [[Ембриология]] е изучаването на ранното развиниеразвитие на организмите.
* [[Медицинска генетика]] изучаване на гените и тяхната роля в биологичното наследяване.
* [[Хистология]] изучаване на биологичните тъкани под светлинен микроскоп, електронен микроскоп и имунохистохимия.
Line 78 ⟶ 77:
 
=== Специални ===
 
: Виж ''[[Списък на медицински специалности]]''
 
Line 117 ⟶ 115:
 
=== Дентална медицина ===
[[Стоматология]]та ([[Дентална медицина]] от 2007 годг.) и [[Одонтология]]та са науки - дялове на медицината, които изучават състоянието, болестите и лечението на зъбите и устата. В България стоматологията се изучава в отделна [[специалност]].
 
[[Стоматология]]та ([[Дентална медицина]] от 2007 год.) и [[Одонтология]]та са науки - дялове на медицината, които изучават състоянието, болестите и лечението на зъбите и устата. В България стоматологията се изучава в отделна [[специалност]].
 
== Алтернативна медицина ==
 
* [[Алтернативна и комплементарна медицина]]
* [[Акупунктура]]
Line 138 ⟶ 134:
Медицинското образование и подготовка варира според страна и регион, и все пак общото е, че то включва освен въвеждащо обучение по медицина, така и практика на студентите под наблюдението на техните преподаватели ([[супервизия]]), както и възможност за по-нататъшна специализация. Самото медицинско обучение е обект на активно научно изследване, чиято цел е да се определят по-добрите подходи и методи. Завършването на обучението дава степен и титла д-р (на английски напр. M.D. или Doctor of Medicine), като такива подобни титли в някои страни като Англия и Индия са давани и за хомеопатично (алтернативна медицина) обучение като CCH, RSHom и други. Тези титли се дават от държавно и световно признати университети и институции.
 
Тъй като знанието, техниките (като подходи) и медицинската технология (устройства, софтуер) продължава да евлюираеволюира с бърза скорост много регулаторни институции изискват продължаващо медицинско образование. Практикуващите медицина поддържат и осъвременяват своето знание по множество начини, включително медицински списания, семинари, конференции и онлайн програми.
 
== Медицинска етика ==
: ''Основна статия: [[Медицинска етика]]''
Медицинската етика е система от морални принципи, които прилагат ценности и ценостниценностни съждения върху практиката на медицината. Приложението на тези морални принципи обикновено се свързва с традициите на практиката на медицина, като някои въпроси са от по-съвременен характер <ref>Robert M. Veatch 1997, стр. 6</ref>. Понякога вместо медицинска етика се използва термина ''[[биоетика]]'', макар биоетиката да има малко по-обширен смисъл като обхваща и дисциплини като изследвания върху животни, генетика и т.н. <ref>Robert M. Veatch 1997, стр. 6</ref>
 
== Допълнителни статии ==