Въстание на Константин и Фружин: Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Bgbot (беседа | приноси)
м Борислав: бившо -> бивше
Ред 10:
 
== Ход ==
Кампанията започва с настъплание в Подунавието. След успешно нахлуване на Мирчо Стари и цар Константин ІІ Асен в [[1404]] г. от влахо-българската войска е превзета Силистра, а през 1406 г. по-голямата част от Добруджа и земи във Видинско. В [[1407]]–8 Мирчо разбива турците при Дръстър и ангажира срещу себе си [[Акънджии|акънджийските отряди]], докато царя заедно с Фужин действа в западните български предели. В Северозападна България военните действия в [[Поморавие|Нишко]] и [[Тимошко]] придобиват голям размах през [[1408]] г. обхващайки почти всички територии на Видинското и достигат тези на бившотобившето Търновското царство. Във [[Видин]], [[Ниш]] и [[Пирот]] турското господство е ликвидирано. С унгарска армия на крал Сигизмунд се движи Шишмановият син Фружин. Двамата водачи сe ползват с поддкрепата и на сръбския [[княз]] [[Стефан Лазаревич]].
 
В [[1408]] г. претендента за османския трон [[Сюлейман Челеби]] започва контраофанзива и настъпва по долината на рeка [[Морава (река)|Морава]], атакува центъра на земите на цар Константин ІІ Асен между Пирот и Ниш по р. Темска и превзема крепостта [[Темско]] край Пирот, като нанася тежък удар върху антиосманските сили. В [[1409]] от въоръжените сблъсъци на бунта са обхванати [[Провадия|Овеч и Провадийско]], [[Айтос]]ко, [[Аспарухово (Област Варна)|Овчага]], [[Мадара]], [[Велес]] и т.н. През [[1412]] г. другия претендент за османския трон [[Муса Челеби]] завзема Видин и други крепости севрено от Балкана, продължава похода си от Западна към Североизточна България и оттам – към Македония. С нечувани изстъпления до април [[1413]] г. турците установяват някакво господство, но съпротивата продържава и българските отряди вземат страната третия претендент за османския трон и бъдещ султан [[Мехмед I]]. Муса е убит от него в битката при с. Чамурли, Софийско, пленените християни са освободени и с българският цар, влашкият войвода и т.н. е договорен мир, но в [[1416]] г. в [[Лудогорие]]то избухва въстание срещу султан [[Мехмед I]] водено от шейх [[Махмуд Бедредин Симави|Бедредин Симави]], който проповядва равенство и братство между християни и мюсюлмани и естествено е подкрепен от българското население на полуострова. Следват нови битки и кръвопролития в цяла България. В [[1417]] съпротивата в североизточна България е подавена и многобройни турски войски минават във Влашко. В южна посока турците атакуват и същата гадина завладяват част от Албания. Шейхът е обесен в Сяр в [[1418]] г. Константин и Фружин не са плененини. Фружин намира убежище в Маджарско, а по-къно и Константин се оттегля в Белград, където умира в [[1422]] г., това е краят на Българското царство.