Седем неприятелски офанзиви: Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Редакция без резюме
Bgbot (беседа | приноси)
м Борислав: бившо → бивше
Ред 15:
Немското командване решава да предприеме [[Първа офанзива срещу Титовите партизани|офанзива]] срещу Титовите партизани през есента на 1941 година. В резултат партизаните са изтласкани от територията на остатъчна Сърбия, но съпротивата продължава с нестихваща сила на територията на Босна и Херцеговина, Северна Черна гора и Далмация в продължение на 3 години от Втората световна война. В крайна сметка съпротивителното движение, наричащо се югославско, срещу [[сили на Оста|силите на Оста]] на територията на бивша Югославия оцелява. Въпреки окончателния му тактически разгром вследствие от [[Седма офанзива срещу Титовите партизани|операцията с кодово наименование ''Ход на коня'']] с откриването на [[Западен фронт (Втора световна война)|втори фронт]] срещу [[Тристранен пакт|Тристранния пакт]] в Европа ([[6 юни]] [[1944]] година), то придобива стратегическо преимущество и успява да оглави реанимираната след Втората световна война Югославия.
 
Партизанското движение на Тито успява да завоюва позиции единствено в планинските територии от бивша Югославия, населени предимно със [[сърби]]. Това е естествено, т.к. сърбите в бившотобившето [[Кралство Югославия]] са привилегирован народ. В [[Източна Сърбия]], района на столицата [[Белград]] и т.нар. ''Сръбски [[Банат]]'', партизанското движение на Тито не успява да завоюва сериозни позиции до самия край на войната.
 
[[Българската армия]] участва в последните 3 офанзиви срещу Титовите партизани. В предпоследните 2 офанзиви български военни части участват пряко в бойните действия.