Уикипедия

Жан-Филип Рамо: Разлика между версии

Интерактивен преглед на историята
← По-стара редакцияПо-нова редакция →
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
ВизуаленУикитекст
Gbrngbrn (беседа | приноси)
75 редакции
мРедакция без резюме
Ред 16:
== Биография ==
 
Рамо е син на [[органист]], познавал е нотите, преди да се научи да чете. Учи в [[йезуит]]ско училище. На 18 години е пратенизпратен от баща си в [[Милано]], [[Италия]] да дообогати музикалното си образование. След завръщането си постъпва като [[цигулар]] в оркестъра на [[Монпелие]], служи като органист в [[Дижон]], [[Клермон-Феран]], [[Лион]]. През 1722 се установява в [[Париж]]. Пише музика за парижките театри, съчинява духовни и светски произведения, впрез 1745 става придворен композитор.
 
== Творчество ==
Ред 23:
 
Когато се посвещава на [[опера]]та, Рамо е надхвърлил 50 години, но бързо успява да се утвърди и да бъде признат за най-бележит композитор на [[Франция]]. Голяма роля за популяризирането на неговото творчество изиграва [[Волтер]], който оценява високо, подобно на [[енциклопедист]]а [[д'Аламбер]], композиторското дарование на Рамо и му дава прозвището "нашия [[Орфей]]".
Първата опера на Рамо е по сюжет на Волтер - "Самсон" (1732). Тя не ебива поставена, поради протеста на църквата срещу използването на библейски сюжет в театъра. ВПрез 1733 г. за първи път е изпълнена неговата опера [["Иполит и Ариция"]] по сюжет от [["Федра"]] на [[Жан Расин]]. Тогава се ражда славата на Рамо като оперен композитор.
 
Рамо е създател на нов стил в оперното изкуство. В своето музикално-сценично творчество той използва различни жанрове: лирическа трагедия (продължавайки традицията на [[Люли]]), комедия-балет, [[опера-буфа]]. Подобно на своя по-млад съвременник [[Кристоф Глук]], Рамо се стреми към синтез на музиката и драмата; той развива различни типове [[речитатив]]и, използва оперния оркестър за засилване на драматическото и колористическото начало в операта (при изобразяване на природни явления, катастрофи, военни епизоди).
За шедьоври се смятат лирическите му трагедии [[«Иполит и Ариция»]] (1733), [[Кастор и Полукс (опера)|«Кастор и Полукс»]] (1737), [["Бореади"]] (неизпълнявана приживе). Други значими негови произведения са оперите [["Дарданюс"]] (1739), [["Платея"]] (1745), [["Зороастър"]] (1749), [["Наис"]] (1748), [["Паладини"]] (1760)... За връх в музикално-сценичното творчество на Рамо е призната операта-балет [[«Галантни Индии»]] (1735), която и до днес се изпълнява с голям успех.
 
== Рамо- като теоретик ==
 
Паралелно с композирането върви работата на Рамо в областта на музикалната теория (особено на хармонията).
Ред 36:
== Признание ==
 
След смъртта на Рамо неговата слава задълго еостава засенчена от славата на [[Глук]] като реформатор на операта. През целия [[19 век]] музиката на Рамо е забравена и почти не е изпълнявана (макар че внимателно са я изучавали [[Ектор Берлиоз]] и [[Рихард Вагнер]]). Едва в началото на XX в. значението на Рамо и музиката му започва да нараства. Днес той е признат за велик френски композитор, видна фигура в музикалната епоха между [[Франсоа Купрен]] и [[Ектор Берлиоз]].
 
Пълните събрани съчинения на Рамо в 18 тома са издадени в Париж впрез периода 1895 - 1914 г. под редакцията на [[Камий Сен-Санс]].
 
{{СОРТКАТ:Рамо, Жан-Филип}}
Взето от „https://bg.wikipedia.org/wiki/Жан-Филип_Рамо“.