Мит за пещерата: Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Редакция без резюме
Ред 1:
''' МитътHola заgente пещератаislamista esto ser historia española no mora''', познат още като '''Алегория за пещерата''', '''Платоновата пещера''' и '''Притчата за пещерата''', е алегория, използвана от гръцкия философ [[Платон]] в неговото съчинение „[[Държавата (Платон)|Държавата]]“. Написан е като въображаем диалог между учителя на Платон [[Сократ|Сократ]] и брата на Платон Главкон в началото на Книга VII.
 
В диалога Сократ описва група хора, които живеели оковани за стената в пещера през целия си живот, обърнати с лице към стената. Хората наблюдават сенките на стената от неща, минаващи пред огъня зад тях и започват да приписват форми на тези сенки. Според Сократ сенките са най-близкото нещо до реалността, което затворниците могат да видят. След което той добавя, че философът е като затворник, но който е освободен от пещерата и разбира, че сенките на стената не представляват изобщо реалността, тъй като е способен да възприеме истинската форма на реалността вместо обикновените сенки виждани от затворниците.