Силмарилион: Разлика между версии

Като всеки разказ за сътворението и този на Толкин започва с предначалната епоха — времето преди познатият ни свят да съществува. В това [[времепространство]] бил разположен един свръхбог на име Еру или още — [[Илуватар]]. Той създава чрез мисълта си цял род божества и полубожества, които на свой ред със своята музика създават Земята, наречена от Толкин [[Арда (в толкиновата митология)|''Арда'']]. ''Силмарилион'' разглежда събитията в тази пра-земя през [[Епохи на Средната земя в толкиновата митология|Първата епоха]] на света. Повечето от разказите представляват легенди, обвързани от сюжетната линия за борбата добро-зло, представена тук от конфликта между осем отбрани божества слезли в нашия свят — [[Айнури|Айнурите]]те, и отцепилото се от тях божество на име Мелкор (по-късно наречен Моргот), който се опитва да завладее Арда. Разказите са много на брой, съдържат в себе си редица митологеми, и са пропити от впечатляващия реализъм на толкиновото въображение, което е съградило цял един свят — от географски обекти и няколко изкуствено създадени езика на различните народи населяващи Средната земя, до няколко вида писмености, множество поеми и стихотворения от измисленото творчество на тези народи и дори подробни родословни дървета на различни управляващи династии.

# ''[[Валакуента]]'' — „Разказ за Силите“ — в него подробно е описан всеки един от [[Валари|Валарите]]те, както и някои от по-важните [[Маяри]].

С Уолдман Толкин се запознава по време на срещите на [[Инклинги|Инклингите]]те. Когато научил, че професорът е завършил пространно продължение на твърде успешната книга ''„[[Хобитът| Хòбит: Билбо Бегинс или до там и обратно]]“'', той проявил голям интерес и към края на 1949 г. Роналд му изпраща грамаден ръкопис, ала не на новата си книга, продължението на ''„Хобит“'', а на обичната си книга с изгубени предания – ''„Силмарилион“''. Ранната митологична творба, започната през 1917 г., като ''„Книга за изгубените предания''“, била все още недовършена, но Толкин възобновил работата си върху нея към края на своето продължение на ''„[[Хобитът| Хòбит: Билбо Бегинс или до там и обратно]]“'', тъй че била в достатъчно подреден вид за четене. Тази творба била нещо ново, различно – странна история за елфи, зли сили и героизъм, изпълнена с митологични реминисценции и архаизми. Част от книгата била напечатана, ала повечето от творбата представлявала красиво извезан ръкопис. Уолдман е впечатлен и изказва желание да отпечата ''„Силмарилион“'', ако разбира се Толкин го довърши. Така той печели одобрението на Роналд и скоро получава ръкопис от прословутото ''Продължение''. В началото на януари [[1950]] г., почти приключил с четивото си, Уолдман отново е изумен, макар и притеснен от дължината на книгата. Ала въпреки това той бил убеден, че „Колинс“ ще я публикуват, тъй като имали тази възможност. След войната повечето от издателствата, включително „Алън и Ънуин“ били в „хартиена криза“. Но „Колинс“ били и производители на канцеларски хартиени материали, като бележници и др., така че разполагали с нужните консумативи. Промишлената продуктивност на толкиновия талант накарала управителя на издателството, Уилям Колинс, да заяви, че би бил изключително щастлив да публикува каквато и да е приказна история от автора на ''„Хобит“''. Междувременно Толкин засилил недоволството си от „Алън и Ънуин“, тъй като първата препечатка на ''„Хобит“'' след войната била лишена от цветните си приложения, поради недостиг на материали. Освен това вярвал, че от „Колинс“ ще се справят по-добре с продажбите на книгите му. И така всичко клоняло към партньорство на Роналд с „Колинс“. Ала морални ангажименти към Стенли Ънуин и вторият му син възпират Толкин от сключването на договор с „Колинс“.

[[Категория:Книги за Средната земяСилмарилион]]