Уикипедия

Стефан II Милутин: Разлика между версии

Интерактивен преглед на историята
← По-стара редакцияПо-нова редакция →
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
ВизуаленУикитекст
махам твърдения без източник
махам твърдения без източник
Ред 52:
{{Шаблон:Неманичи}}
{{източник|Друга опозиция срещу плановете на Стефан Милутин се оформя сред сръбските [[властел]]и, част от които били за продължаване на войната срещу Византия, която им носела и материални облаги, а други настоявали Стефан II Милутин да се откаже от сродяване с [[Палеолози]]те и да се ожени за вдовицата на българския цар [[Смилец]], [[Смилцена Палеологина]], която освен ръката си му предлагала и обединение на двете държви, т.к. по-голямата част от рашките владения към онзи момент ([[1299]]) били населени с [[българи]].|2014|10|30}}
 
{{източник|Договорът между Византия и Сърбия e подписан на ничия територия край [[река]] [[Вардар]] през [[април]] 1299 г. Според клаузите там на византийците са предадени:
* [[Анна Тертер]], бившата съпруга на крал Стефан Милутин;
* политическите бегълци от Византия;
* ромеи, които сърбите държали като военнопленници;|2014|10|30}}
 
=== Бунтът на Драгутин ===
{{раздел-мъниче}}
{{източник|След подписването на договора с Византия настъпва рязко влошаване на отношенията между Стефан Милутин и брат му Драгутин, който управлява като самостоятелен владетел и унгарски [[васал]] обширните [[област]]и [[Белград]], [[Браничево]] и [[Мачва]] с център [[Белград]], които за първи път в историята владеели макар и като васали сърбите. Междувременно Драгутин се признал за васал на унгарския крал и приел [[католик|католицизма]]. Предполага се, че причина за раздора между двамата братя е отрицателното отношение на Драгутин към договора с Византия, което всъщност изразява отношението на Унгарското кралство към външнополитическата линия на Стефан Милутин. Напрежението между Милутин и Драгутин ескалира и прераства в гражданска война, която с периодични прекъсвания продължава до [[1314]] г. През това време Стефан Милутин поверява управлението в [[Зета (държава)|Зета]] на сина си [[Стефан Дечански]].|2014|10|30}}
 
{{източник|След смъртта на Драгутин през [[1316]] г. Стефан Милутин завладява земите му заедно с Белград и залавя сина на брат си [[Стефан Владислав II]], който е хвърлен в тъмница. Това предизвиква ответната реакция на [[Кралство Унгария|Унгарското кралство]], което през [[1319]] завзема Белград и Мачва, а в ръцете на Милутин остава само Браничево.|2014|10|30}}
 
=== Заговорът на Стефан Дечански ===
Взето от „https://bg.wikipedia.org/wiki/Стефан_II_Милутин“.