Джон Б. Уотсън: Разлика между версии

|портрет = John Broadus Watson.JPG

|роден-дата = [[9{{Дата януари]]на [[раждане|1878]]|1|9|1}}

|роден-място = [[Грийнвил (Южна Каролина)|Грийнвил]] [[САЩ]]

|починал-дата = [[25{{Дата септември]]на [[смърт и години|1958]]|9|25|1878|1|9|1}}

Влиянието на Дюи, Ейнджъл, Доналдсън и Льоб водят Уотсън към разработването на един силно описателен, обективен метод в анализа на [[поведение]]то, който той по-късно ще нарече ”бихевиоризъм” (от английската дума за поведение -– behavior). Обикновено се смята, че Уотсъновият бихевиоризъм е наследник на Британския емпиризъм и по-специално на възгледите на [[Джон Лок]], въпреки, че Уотсън не казва нищо съществено за тези неща. По-лесно е да проследим научната му философия през влиянието на Льоб и работите на [[Иван Сеченов]] (1829-1905) и [[Владимир Бехтерев]]. По-късно Уотсън проявява интерес към работата на [[Иван Павлов]] (1849-1936) и включва силно опростена версия на неговите принципи в по-популярните си работи.

През 1913 публикува една статия, считана от мнозина за най-важния му принос ”Психологията, както я вижда бихевиориста” - наричана понякога „Бихевиористичен манифест”. В тази статия Уотсън задава основните черти на новата си [[философия на психологията]], наречена „бихевиоризъм”. Първият параграф на статията ясно очертава неговата позиция:

”Психологията, както я вижда бихейвиориста” е напълно обективен експериментален клон от [[естествознание]]то. Теоретичната му цел е свързана с предвиждането и контрола на поведението. ой отрича ролята на интроспекцията в методологията на бихевиоризма, както и научната стойност на данните, събрани по подобен начин. Изключена е употреба на каквито и да е менталистични термини и интерпретации свързани със [[съзнание]]то. Бихевиориста по неговите думи, търсейки схемата на животинския отговор, не прави разлика между звяр и човек, тъй като човешкото поведение с цялата си сложност и рафинираност съставлява само част от схемата за полето на изследване на бихейвиориста.

Манифестът обаче не се позовава на специфични принципи за поведението. През 1913 Уотсън разглежда [[условен рефлекс|условния рефлекс]] на Павлов като преди всичко психологически механизъм за контролиране на секрецията на жлезите. Той вече е отхвърлил „[[закон за ефекта|законът за ефекта]]” на [[Едуард Торндайк]] (предшественик на [[Бъръс Фредерик Скинър|Скинъровия]] принцип на [[подкрепление]]то), затова Уотсън вярва, че това са ненужни субективни елементи. Чак през 1916 Уотсън ще разпознае по-общото значение на формулировката на Павлов и ще я превърне в обект на президентското си обръщение към [[Американска психологическа асоциация|Американската психологическа асоциация]]. Липсата на специфични механизми на поведението в „Психологията, както я вижда бихевиориста” са причина някои негови колеги да я отрекат като философска спекулация без сериозна основа. Статията става широко позната едва след като започва широко да се цитира в учебниците по увод в психологията през 50-те. Статията е забележителна със защитата си на обективния научен статус на приложната психология, която по това време се смята за много по-нисша в сравнение с установената структуралистка [[експериментална психология]].

Уотсъновата теория за мисленето като състоящо се от „субвокална реч” също е представена в статията. Въпреки това появата ѝ е по-скоро резултат от последвали допълнения на мисълта, тъй като се появява в серия обяснителни бележки под линия, а не в самия текст на статията. Изглежда, че Уотсън е добавил бележките заради друга статия върху субвокалната реч на [[Анна Вицойковска]], която трябвало да се появи в същия брой на "Psychological Review". Теорията за мисленето като субвокална реч не е оригинална негова идея. Петнадесет години по-рано Х. Къртис опитва да измери движенията на ларинкса по време на мислене.