Байкал: Разлика между версии

Река [[Селенга]] е най-големият [[приток]] на езерото, като обемът на [[Речен отток|речния и&#768; отток]] е 30 km³ на година,<ref name="Grachev">Грачёв М. А. [http://www.lin.irk.ru/grachev «О современном состоянии экологической системы озера Байкал»] // Лимнологический институт СО РАН</ref> което превишава половината от общия речен отток в Байкал. На територията на [[Монголия]] основен източник на замърсяване в басейна на Селенга и в последствие — – в Байкал, е град [[Улан Батор]], както и златодобивните предприятия в [[Заамар]] и предприятията за добив на полезни изкопаеми в горните течения на реките [[Орхон]] и [[Хараа-Гол]]<ref name="RGO">[https://archive.is/20130417121351/www.rgo.ru/2011/08/selenga-bajkal-otryady-vstretilis/ «Селенга-Байкал»: отряды встретились] // Новости Русского географического общества 19 августа 2011</ref>. Освен тях, други значими източници на замърсяване са промишлените предприятия в град [[Дархан]], голям индустриален център в северна Монголия, където работят строителни комбинати, фабрика за обработка на кожи, стоманодобивен завод и предприятия от [[хранителна промишленост|хранителната промишленост]]<ref name="RGO" />.

Сериозна заплаха за екологичната безопасност на езерото Байкал са производствените и битовите отпадъци. Само малка част от натрупаните производствени отпадъци се подлага на [[утилизация]]. Един от примерите за екологичните последствия от дейността на ликвидираните предприятия са отпадъците, натрупани между 1934 и 2001 г. - – в периода на дейността на Джидинския волфрам-молибденов комбинат, в резултат на която около една трета от територията на град [[Закаменск]] е подложена на повишено замърсяване, а в езерото Байкал години след това продължават да попадат различни химични елементи от висок клас на опасност. В резултат на заустването на замърсяващи вещества, река Модонкул в района на Закаменск по [[Хидрохимия|хидрохимични]] показатели и досега се характеризира като най-замърсената река в Байкалската природна зона.<ref name="Koncept" />