Годфроа дьо Буйон: Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Addbot (беседа | приноси)
м Робот: Преместване на 40 междуезикови препратки към Уикиданни, в d:q76721.
м Годфроа
Ред 2:
 
== Ранни години ==
Роден като втори син на граф [[Йосташ дьо Булон]], ГодфридГодфроа имал много по-малко възможности от по-големия си брат. Изглеждало, че ГодфридГодфроа ще остане второстепенен рицар в служба на някой поземлен благородник, докато чичо му по майчина линия – [[Годфрид IV]], херцог на Долна Лотарингия, не починал без да остави наследник през 1076, завещавайки му короната си. В този период Долна Лотарингия, част от [[Свещена Римска Империя|Свещената Римска Империя]], играла важна роля със стратегическата си позиция между Франция и германските територии, затова тогавашният немски крал и бъдещ император [[Хайнрих IV]] решил да постави короната на херцогството в ръцете на собствения си син, а на ГодфридГодфроа да даде малкото графство Буйон. Въпреки това ГодфридГодфроа останал лоялен към императора, вземайки участие в част от конфликтите на Хайнрих, дори в този с папа [[Григорий VII]]. Едва през 1087, след редица борби за поддържане контрола над малкото земи, над които Хайнрих не поставил ръка, и години на лоялност към немския крал, ГодфридГодфроа най-после си връща короната на Долна Лотарингия. Въпреки всичко, ГодфридГодфроа не би имал голямо значение за кралството и [[Европа]], ако не се бе включил в първия кръстоносен поход. [[Файл:Godefroy_de_Bouillon.jpg|ляво|мини|Годфроа дьо Буйон и благородниците пред [[Алексий I Комнин]] ]]
 
== Участие в Първи кръстоносен поход ==
През 1095 новият папа [[Урбан II]] призовал за кръстоносен поход с цел превземането на Йерусалим от [[Ислям|мюсюлманите]]. За да събере пари за рицари, които да се бият с него в Светите земи, ГодфридГодфроа трябвало да продаде част от земите си. Братята му, които не разполагали със владения в Европа, се присъединили към него. Той обаче не бил единственият благородник, събрал подобна армия – известно е, че [[Раймонд дьо Сен-Жил, граф на Тулуза]], мобилизирал най-многочислената кръстоносна войска. Заради това, както и факта че бил най-възрастен (тогава на 55) и може би най-известен, Раймонд очаквал да е водач на похода. С него бил и представителя на [[Папа|папата]] – Адемар, епископ на Льо Пюи. Други две кръстоносни групи се предвождали от норманския рицар [[Боемунд I Антиохийски|Боемунд от Таранто]] и [[Робер II (граф на Фландрия)|Робер II, граф на Фландрия]]. Всяка от тези армии пътувала отделно. При пристигането си в [[Константинопол]] кръстоносците произнасят клетва към византийския император [[Алексий I Комнин]], по силата на която те обещават подкрепа за връщането на част от земите, който по-рано са били отнето на императора от [[Селджуци|Селджукските турци]].
 
Първата победа обединените сили на рицарите и византийците извоюват през пролетта на 1097 в обсадата на [[Никея]], важен град в Мала Азия под контрола на Румския султанат, в която Годфрид не играе важна роля. През следващите 2 години ГодфридГодфроа продължил да играе малка, но важна роля в битките по пътя към Йерусалим. След [[Първи кръстоносен поход#Обсада на Антиохия|падането на Антиохия]] ситуацията в кръстоносната армия се променя – клетвата с Византия вече не е активна след отказа на Алексей да подкрепи католическите войски при обсадата; [[Файл:SiegeofAntiochGodefroi of Bouillon leads the army.jpegjpg|дясно|мини|ОбсадатаГодфроа на АнтиохияБуйон води кръстоносната армия, ''миниатюра от XIII век''.]] редица благородници избират да се върнат в Европа; преставителя на папата Адемар загива при обсадата на града; Боемунд, дотогава основна фигура в похода, остава да отбранява новосъздаденото си кралство Антиохия; по-малкият брат на ГодфридГодфроа – [[Балдуин дьо Булон|Балдуин]], също остава в държавата, която е установил в [[Едеса]]. Най-могъщият и влиятелен рицар, все още лоялен към идеята за освобождаване на Йерусалим, остава Раймонд, към когото ГодфридГодфроа се присъединява в похода към Свещения град, който в този момент е бил под контрола на нов враг – [[Фатимиди]]те, завзели го през август 1098. Едва в Йерусалим ГодфридГодфроа започва да добива сериозна слава сред кръстоносците. Той, заедно с част от рицарите си, са първите християни, влезли в града при атаките на 14 и 15 юли 1099, завършили с масови кланета на [[мюсюлмани]], [[юдеи]] и [[православни]]. Малко след падането на града благородниците се събрали в църквата Божи Гроб, където дали титлата „крал” на Раймонд дьо Сен-Жил, който обаче първоначално отказал, най-вероятно с цел да не опетни набожния си образ, очаквайки аристократите да настояват той да заеме предложената позиция. Това обаче не се случило и ГодфридГодфроа, който вече бил по-популярният от двамата, приел да бъде водач на новата държава, без обаче ясно да бъде дефинирана титлата му. След неочаквания развой Раймонд напуснал града, премествайки се с армията си в околностите. [[Файл:Armoiries_de_Jérusalem.svg|ляво|мини|Герб на кралство Йерусалим]]
 
== Кралство Йерусалим ==
След отказа си да бъде коронован за крал на новозавладяното '''''"Небесно Царство"''''', се приема (без абсолютна сигурност) че той получава титлата ''Advocatus Sancti Sepulchri'' (''"Защитник на Гроба Господен”''). За това можем да съдим единствено от едно писмо, което дори не е написано от ГодфридГодфроа. За краткото си управление той трябвало да защитава новата държава от египетските Фатимиди, които били сразени в битката при Аскалон през август. Следващата 1100 година не е успешна за ГодфридГодфроа – той не е в състояние да разшири кралството чрез военна кампания, а и среща вътрешна съпротива от страна на [[патриарх]]а на Йерусалим – [[Дагоберт, патриарх на Йерусалим|Дагоберт]], причините за която са все още неясни, но се смята, че висшият духовник е искал кралството да се превърне във феодално владение на папата. Тази версия е подкрепена само от един исторически източник – Уилям, архиепископ на Тир, докато други говорят за клетва за лоялност, която Дагоберт и съюзникът му Танкред, племенник на Боемунд, произнасят пред Годфрид.
 
== Смърт ==
Арабският хроникьор [[Ибн ал-Каланиси]] разказва: „Докато{{цитат|Докато обсаждал град [[Акра (Израел)|Акра]], ГодфридГодфроа, владетеля на Йерусалим, бе уцелен от стрела, което го уби.”.|}} Християнските хроникьори не споменават това; вместо това се говори, че е заболял в Цезарея през юни 1100, бил е отровен от емира на Цезарея или е консумирал отровна ябълка. На никоя от тези информации не може да се вярва напълно. Единствено със сигурност около смъртта му може да се твърди, че се е случила в Йерусалим след дълго боледуване. След като издъхва, патриарх Дагоберт коронова по-малкия му брат Балдуин дьо Булон, тогава граф на Едеса, за първия официален „крал” на Йерусалим.