Разлика между версии на „Свети Димитър (Пловдив)“

м
избягнато повторение
м (добавка)
м (избягнато повторение)
 
==История==
''"Може да се приеме, че основите на черквата "Свети Димитър" в Пловдив са положени във времето на Иван Асен II, след Клокотнишката битка в 1230 година"''.<ref>Алваджиев Н., "Старинни черкви в Пловдив", „Летера“, Пловдив, 2000 г.</ref> По-нататъшната ѝ история не е точно известна. Най-вероятно е многократно разрушавана и изграждана в трудните векове на турското робство. Едва през 1578 г. [[Стефан Герлах]] споменава за съществуването на църква "Св. Димитър" в града.<ref>Tagebuch der vonzween Glorwurdigsten Romischen Kaysern Maximiliano und Rudolpho ... Franckfurth am Mayn, 1674, [http://anemi.lib.uoc.gr/php/pdf_pager.php?rec=/metadata/f/1/e/metadata-162-0000029.tkl&do=228962.pdf&pageno=555&width=553&height=901&maxpage=629&lang=en 516], ср. [http://svetidimitar.com/gerlah.html превод].</ref> На 13 април 1767 г. тя била ограбена (според една гръцка летописна бележка) от разбойници начело с някой си Мустафа.<ref>Σκορδέλης, Β. Χρονικά σημειώματα. – [http://pc-3.lib.uoi.gr:8080/jspui/handle/123456789/HASHff5ba02e4c9578d02c92c5 Δελτίον της ιστορικής και εθνολογικής εταιρείας της Ελλάδος, 4, 1892], 288.</ref>
 
Преди последното възстановяване на черкватахрама, в началото на XIX век, тятой представлявалапредставлявал малка постройка, в която се черкували и българите от [[Каршияка]] и [[Мараша (Пловдив)|Мараша]]. "Вехтото здание по пример на тая черква не било някое великолепно..."<ref>Моравенов, К. Паметник за пловдивското християнско население в града и за общите заведения по произносно предание, подарен на Българското читалище в Цариград 1869. Пловдив, 1984, [http://svetidimitar.com/moravenov.html 153].</ref> Строежът на нова църковна сграда започнал в 1830 г., както сочи гръцки надпис над прозореца на абсидата отвън:
 
{{цитат|„С благочестивата ревност на енориашите се изгради отново из основи. 1830 март 15.”<ref>Гръцки текст: [[Козма Апостолидис|Αποστολίδης, Κ. Μ.]] Αντώνιος Κομιζόπουλος, ο φιλικός. – Θρακικά, 3, 1931, παράρτημα, 135.</ref>|}}