'''Креолският език''' или само '''креолски''' (срещат се варианти ''креоли'', ''криоли'', ''криолу'') е група от езици, възникнали при смесване на думи и изрази от съответен местен диалект и друг чужд език. Различават се също така ''креолизирани езциезици''; (от испанската дума {{lang-es|''criollo}}'' (от ''criar'' - нараствам„нараствам“) — по-развитата степен на еволюция на [[пиджин]], който от опростен [[лингва франка]] постепенно се превръща в роден за значителна част от смесеното по произход население и се превръща в самостоятелен [[език]]. По-голямата част от креолските езици, както и пиджин, възникват в епохата на европейската колонизация на Америка, Азия и Африка през 15—20 век. Някои от тях и до днес са самостоятелни езици: [[Хаитянски креолски език|креолския език]] в [[Хаити]], креолския език [[кабовердиана]] в [[Кабо Верде]], [[папяменто]] ([[Аруба]]), [[таки таки]] в [[Суринам]]. Традиционно, в метрополията и даже в средите на говорещите на креолски езици жители, преобладава пренебрежително отношение към креолската реч като неправилна и изкривена. Повечето съвременни креолски езици така или иначе съхраняват връзката си с езика източник, но много от тях (например [[португалски пиджин|португало-креолските езици]] в Азия) са на границата на изчезнване, други вече са изчезнали, а при трети съществува тенденция към сближаване с езика-източник в хода на процес, известен като [[декреолизация]].
